“The Individualism of Gil Evans”

Bill Mathieu, изтъкнат композитор, аранжор и джазов критик, пише за GIL EVANS: „Умът ми се замайва от сложността на техниката му на оркестриране. Неговите партитури са толкова изящни, толкова добре конструирани, толкова грижливи към традицията, че човек има чувството, че оригиналите трябва да бъдат пазени под стъкло в някой флорентински музей.“

Чувствата на Mathieu към GIL EVANS не са нещо необикновено. Без съмнение най-силно изявеният джаз аранжор след DUKE ELLIGTON, EVANS е почти боготворен от огромен брой композитори, оркестратори, инструменталисти и критици. Това чувство се усилва от неговата недостъпност по това време – в битието си той не е бил враждебен или антисоциален, а просто недостъпен по един вежлив и тих начин.

Кое прави творчеството на EVANS уникално? Ето един възможен прочит: всяка негова партитура може се приеме като кръстословица и така да бъде „разгадана“ вертикално (чрез акордите) и хоризонтално под формата на мелодиите, които той създава. Когато едновременно се слуша и в двете посоки, неговата музика просто спира дъха. Това първо.

Другата, също важна част, е използването на необичайни инструменти. EVANS почти напълно изоставя стандартния джазов арсенал само от тромпети, тромбони и саксофони. Той прилага флейти, обои и английски рогове, наред с валдхорни и стандартните джазови инструменти, които обаче свирят отвъд обичайния си обхват.
GIL е сред първите, които включват валдхорна в джаза, още докато е главен аранжор към оркестъра на Claude Thornhill. EVANS не само че използва „неджазови“ инструменти, но и ги съвместява по изненадващ начин за да създаде неземни, свежи, прекрасни звуци. Затова мнозина смятат, че неговият звук е по-близо до Mozart, отколкото до джаза.

Особено ценно също така, и това трябва да се подчертае, е неговото чувство за форма и структура. Същевременно GIL е изненадващо скромен по отношение на музиката си. Когато веднъж му казват, че на някои хора им е трудно да определят дали един негов съвместен албум с MILES DAVIS е класическа музика или джаз, той каза „Това не е мой проблем, а на търговеца.“

Всички тези качества се открояват особено ярко в албума „THE INDIVIDUALISM OF GIL EVANS“ („ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА GIL EVANS“) от 1964 година, първата му дългосвиреща плоча, при това двойна, след тригодишно мълчание: „Стоях далеч от музиката в продължение на две години - казва той. - Исках да се огледам и да видя какво се случва по света извън музиката“.

В този албум той прилага няколко различни подхода при оркестрацията на деветте пиеси: пет от тях са негови оригинални творби (две от които в съавторство с MILES DAVIS) и композиции от KURT WEILL, BOB DOROUGH, JOHN LEWIS и WILLIE DIXON, ето два разнопосочни примера:

В \"THE BARBARA SONG \" няма тромпети, тя е по мелодия на KURT WEILL от „Опера за три гроша“ на BERTOLT BRECHT, а EVANS акцентира на инструментариум от две валдхорни, тромбон, туба, флейта, басова флейта, английски рог.

\"LAS VEGAS TANGO \" е собствена композиция на GIL EVANS, ето какво споделя той: „Просто обикновен блус в минор. Няма нищо необикновено в него. Използвах това заглавие, защото носеше някакъв отворен звук, като в равнините. Израсъл съм на запад“. Тук ще откроя включването на JIMMY CLEVELAND със соло на тромбон, както и дълбокия звук на контрабаса на PAUL CHAMBERS с невероятната му способност да държи дълъг тон.

Първата сесия записи за този албум GIL провежда в студиото на фирмата VERVE с продуцент CREED TAYLOR през септември 1963. Двамата успяват да си извоюват правото да поканят толкова музиканти, колкото поискат и да им отредят исканото време за студийна работа. EVANS дори успява да запише някои скици в студиото - нечуван лукс за композитор / аранжор по това време. GIL също така има привилегията да записва по една или две композиции в даден момент, когато е имал нещо готово, вместо предварително да представи готов целия албум. TAYLOR е бил абсолютно уверен, че албумът ще се материализира само ако даде свобода на EVANS.

В оркестъра на GIL EVANS са поканени и блестят музиканти като PHIL WOODS, STEVE LACY, PAUL CHAMBERS, ELVIN JONES, MILT HINTON, RICHARD DAVIS, ERIC DOLPHY, KENNY BURRELL и WAYNE SHORTER. EVANS свири на пиано в почти всяка пиеса, като с това подсказва развитието на идеите си.

Албума „THE INDIVIDUALISM OF GIL EVANS“ или „ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА GIL EVANS“ ще представим в предаването “Картини от една изложба” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 30 декември, след новините от 21.00 ч.

 

В предаването на 30.12.2017 г: албумът „Индивидуалността на Gil Evans “

 

THE INDIVIDUALISM OF GILL EVANS

Released: November 14, 1964


SONGS/TRACKS:

1.\"Time of the Barracudas\"– 7:28
Bass – Gary Peacock
Drums – Elvin Jones
Engineer – Rudy Van Gelder
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Harp – Bob Maxwell
Reeds, Woodwind – Al Block, Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Wayne Shorter
Trombone – Frank Rehak
Tuba – Bill Barber
Written-By – Gil Evans, Miles Davis

2.\"The Barbara Song\" – 9:59
Double Bass – Gary Peacock
Drums – Elvin Jones
Engineer – Rudy Van Gelder
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Harp – Bob Maxwell
Reeds, Woodwind – Al Block, Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Wayne Shorter
Trombone – Frank Rehak
Tuba – Bill Barber
Written-By – Bertolt Brecht, Kurt Weill

3.\"Las Vegas Tango\" – 6:37
Double Bass – Paul Chambers, Ron Carter
Drums – Elvin Jones
Engineer – Bob Simpson
French Horn – Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Reeds, Woodwind – Bob Tricarico, Eric Dolphy, Garvin Bushell, Steve Lacy
Trombone – Jimmy Cleveland, Tony Studd
Trumpet – Bernie Glow, Johnny Coles
Tuba – Bill Barber
Written-By – Gil Evans

4.A. Flute Song – 10:29
Double Bass – Ben Tucker, Paul Chambers, Richard Davis
Drums – Elvin Jones
Engineer – Phil Ramone
French Horn – Don Corado*, Gil Cohen , Julius Watkins
Guitar – Barry Galbraith
Harp – Margret Ross*
Reeds, Woodwind – Al Block, Bob Tricarico, Eric Dolphy, Steve Lacy
Trombone – Jimmy Cleveland
Written-By – Gil Evans

4B. Hotel Me – 2:01
Double Bass – Paul Chambers , Ron Carter
Drums – Elvin Jones
Engineer – Bob Simpson, Phil Ramone
French Horn – Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Reeds, Woodwind – Bob Tricarico, Eric Dolphy, Garvin Bushell, Steve Lacy
Trombone – Jimmy Cleveland, Tony Studd
Trumpet – Bernie Glow, Johnny Coles
Tuba – Bill Barber
Written-By – Gil Evans, Miles Davis

5.\"El Toreador\" – 3:27
Double Bass – Milt Hinton, Paul Chambers, Richard Davis
Drums – Osie Johnson
Engineer – Phil Ramone
French Horn – Jim Buffington, Bob Northern*
Reeds, Woodwind – Bob Tricarico, Eric Dolphy, Jerome Richardson, Steve Lacy
Trombone – Jimmy Cleveland, Tony Studd
Trumpet – Ernie Royal, Johnny Coles, Louis Mucci*
Written-By – Gil Evans

6.\"Proclamation\"– 3:57
Bass – Gary Peacock
Drums – Elvin Jones
Engineer – Rudy Van Gelder
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Harp – Bob Maxwell
Reeds, Woodwind – Al Block, Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Wayne Shorter
Trombone – Frank Rehak
Trumpet – Johnny Coles
Tuba – Bill Barber
Written-By – Gil Evans

7.\"Nothing Like You\"– 2:37
Bass – Gary Peacock
Drums – Elvin Jones
Engineer – Rudy Van Gelder
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Harp – Bob Maxwell
Reeds, Woodwind – Al Block, Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Wayne Shorter
Trombone – Frank Rehak
Trumpet – Johnny Coles
Tuba – Bill Barber
Written-By – Bob Dorough

8.\"Concorde\" – 7:42
Bass – Paul Chambers
Drums – Elvin Jones
Engineer – Bob Simpson
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Reeds, Woodwind – Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Phil Woods
Trombone – Jimmy Cleveland, Jimmy Knepper
Trumpet – Bernie Glow, Louis Mucci*, Thad Jones
Tuba – Bill Barber
Violin [Tenor] – Harry Lookofsky
Written-By – John Lewis

9.\"Spoonful\" – 13:49
Bass – Paul Chambers
Drums – Elvin Jones
Engineer – Bob Simpson
French Horn – Julius Watkins, Ray Alonge
Guitar – Kenny Burrell
Reeds, Woodwind – Andy Fitzgerald, Bob Tricarico, George Marge, Phil Woods
Trombone – Jimmy Cleveland, Jimmy Knepper
Trumpet – Bernie Glow, Louis Mucci*, Thad Jones
Tuba – Bill Barber
Violin [Tenor] – Harry Lookofsky
Written-By – Willie Dixon

Digitally remastered 2003

©2003 The Verve Music Group, a Division of UMG Recordngs, Inc. - Universal Japan


CREDITS:

Arranged By, Conductor, Piano – Gil Evans
Design [Cd] – Tom & Ellie Hughes
Liner Notes [Original] – Gene Lees
Producer [Original] – Creed Taylor
Remastered By – Dennis Drake
Research [Tape Vault Research] – Phil Schaap, Seth Rothstein
Supervised By [Prepared For CD Release] – Richard Seidel, Seth Rothstein
Supervised By [Prepared For CD Release], Liner Notes [CD Release] – Michael Cuscuna

Notes”’
#1, 2: recorded July 9, 1964 at Van Gelder s Recording Studio, Englewood Cliffs, N.J.
#3: recorded April 6, 1964 at Webster Hall, New York City
#4a, 4b, 5: recorded September, 1963 at A&R Studios, New York City
#6, 7: recorded October 29, 1964 at Van Gelder s Recording Studio, Englewood Cliffs, N.J.
#8, 9: recorded May 25, 1964 at Webster Hall, New York City

Tracks 1, 6 to 9 additional tracks on CD only.
Tracks 6 & 7 previously unreleased.
Track 9 unedited version - previously unreleased.

Digitally remastered directly from the original master tapes at Polygram Studios, USA.

? 1964 PolyGram Records, Inc.
© 2003 The Verve Music Group, a Division of UMG Recordngs, Inc. - Universal Japan


BIOLINKS:

http://www.gilevans.com/home/index
https://www.facebook.com/GilEvansOfficial/

 



Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade