Францисканският монах Тома Челински (1200–1265 г.) съчинява поемата „Dies irae“ („Ден на гнева“), в която описва Страшния съд, тръбата, призоваваща душите пред трона на Бог, където спасените ще бъдат освободени, а неспасените – хвърлени във вечните пламъци. Тази поема в съчетание с грегориански песнопения по-късно става неотменима част от траурната заупокойна меса Реквием, сред чийто най-изявени композитори знаем Волфганг Амадеус Моцарт, Ектор Берлиоз, Джузепе Верди, Йоханес Брамс, Габриел Форе, Антонин Дворжак, Кшищов Пендерецки и т. н.
На свой ред размисъл за живота си и своеобразна равносметка прави композиторът, диригентът и пианистът НЕЛКО КОЛАРОВ в албума “ДЕН НА ГНЕВА”. В него като в калейдоскоп преминават спомени, образи, мисли и чувства от преживяното, представени искрено и откровено.
Изборът на заглавието на албума не е случаен. НЕЛКО е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа по оркестрово дирижиране на проф. Константин Илиев, знаем го като диригент на Варненската филхармония и на Варненската опера, но и като участник в рок групите Импулс, Фобос и Escort, виждаме го с Николо Коцев за рок операта „Нострадамус“ и с Robin Gibb (Bee Gees), автор е на музиката за 11 театрални постановки и на повече от 40 песни. Неговият албум „Омагьосани картини“ представихме преди време на два пъти и той предизвика силен отзвук сред нашите слушатели.
Ето какво споделя авторът за албума “ДЕН НА ГНЕВА”:
„Отдавна исках да направя този албум в стил прогресив рок. През 1998 г. заедно с барабаниста ОРЛИН РАДИНСКИ влязохме във варненското студио Мецофорте Рекърдс, имах само няколко идеи, които бях нахвърлял, и започнахме работа, която продължи и в студиото на Чочо Владовски в София. Към нас с огромен ентусиазъм и желание се присъединиха певецът ОГНЯН ЦОЛОВ, китаристите ИВАН ЛЕЧЕВ и КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ, както и бас китаристът ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, супер музиканти с доказани качества. Те проявиха впечатляващ респект към моята музика, непрекъснато ме окуражаваха и с колективни усилия след две години работа успяхме да оформим проекта“ – завършва НЕЛКО КОЛАРОВ.
Албума “ДЕН НА ГНЕВА” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 23 септември, след новините от 22.00 ч.
В предаването на 23.09.2023 г: Нелко Коларов и албумът „Ден на гнева“
НЕЛКО КОЛАРОВ
ДЕН НА ГНЕВА
Дата на издаване: 10 май 2001 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Ден на гнева – 6:46
2. Среднощен карнавал – 6:01
3. Виновен съм – 4:07
4. Зад граница – 2:55
5. Минало в бъдещето – 6:35
6. Пътешествие със старо пиано – 4:11
7. Грешни хора – 5:03
8. Усмихвай се – 4:05
9. Време за раздяла – 6:17
10. Сами – 8:53
11. Без думи – 2:59
©2001 UBP International S.A.
УЧАСТНИЦИ:
Музика и аранжименти: Нелко Коларов
Текст: Нелко Коларов (1,2,6,7,9), Камен Николов (5) и Камелия Кондова (3,4,8)
Продуцент: Нелко Коларов
Нелко Коларов – клавишни инструменти
Огнян Цолов – вокал
Иван Лечев – китари (1,3,5,8)
Константин Джамбазов – китари (2,6,7,9,10)
Димитър Димитров – бас китара
Орлин Радински – ударни инструменти
Звукозапис: студио Мецофорте Рекърдс, Варна, и на Чочо Владовски, София (1998, 1999 г.)
Тонрежисура и смесване: Илиян Илиев и Дени Драганов
ТЕКСТ НА ПЕСНИТЕ:
Ден на гнева
Живея бавно, сякаш на шега
Не е дошъл часът ми още
Случайни срещи, а после самота
Изгаря тялото ми нощем
Защо потъвам в този кръговрат?
Защо от сенките се плаша?
Не е ли сън греховният ни свят?
Не е ли сън съдбата наша?
Ужасно дълга и пуста е нощта
Но все едно, нали сме будни
Забравен град, от бога и света
Броим последните секунди
Не зная вече кой съм аз сега
Дали звездата в мен догаря
Откъсвам бавно, с трепнеща ръка
Последен лист от календара
И чакам сам, пред бялата стена
Врата за миг да се отвори
И нейде там, от другата страна
Животът пак да се повтори
Вечно напред, вечно назад
Да живеем в съня си докрай
Бродим сами в спящия град
После все едно ад и рай
Няма как да се преборя
Няма как, животът е игра
Все надолу, все нагоре
Сам не зная накъде вървя
Бързай, няма много време
Идва ден за бога на гнева
Всичко в миг ще ни отнеме
Онзи тип в покой на вечността
Вечно напред, вечно назад
Да живеем в съня си докрай
Бродим сами в спящия град
После все едно ад и рай
Няма как да се преборя
Няма как, животът е игра
Все надолу, все нагоре
Сам не зная накъде вървя
Бързай, няма много време
Идва ден за бога на гнева
Всичко в миг ще ни отнеме
Онзи тип в покой на вечността
Среднощен карнавал
Бяла зимна нощ
Камбани във мрака звънят
В снежния дворец свещите примамливо блестят
Магьосници, феи, и принцове добри
Внезапно оживяват от детските ми дни
Изпълват глъч и смях
Заспалия квартал
Всичко е игра в този бял потаен късен час
Лудо се върти снежната виелица край нас
Аз съм омагьосан пленник на съня
Бродя като сянка в приказна гора
Тази моя мечта
Среднощен карнавал
Някъде отвъд ни чакат под звездите
Безброй чудеса
Чудеса…
Лунна е нощта, светла като приказка добра
В друг безкраен танц, пак се гонят маски и лица
Огнени камбани, с тих далечен звън
Детството вълшебно, връщат ме насам
В този тъй желан
Среднощен карнавал
Всяка зимна нощ, когато в сън потъва
Бавно светът
Някъде отвъд ни чакат под звездите
Безброй чудеса
Чудеса…
Карнавал, вълшебен карнавал
Карнавал, среднощен карнавал
Среднощен карнавал
Среднощен карнавал!
Виновен
Виновен съм, че водата е мокра
Виновен съм, че домът ми е покрив
Виновен съм, че луната е цяла
Виновен съм, че жена ми е бяла
Виновен съм, че се спъна детето
Виновен съм, че е горе небето
Виновен съм, че е долу земята
Виновен съм, че си ходя с краката
Виновен съм, че парите са книжни
Виновен съм, че с очите си виждам
Виновен съм, че пръстта е кафява
Виновен съм, че чертата е права
Виновен съм, че дъждът се излива
Виновен съм, че внезапно умирам
Виновен съм, че носът ми е остър
Виновен съм, че задавам въпроси
Виновен съм, че дъждът се излива
Виновен съм, че внезапно умирам
Виновен съм, че носът ми е остър
Виновен съм, че задавам въпроси
Виновен съм
Виновен съм!
Зад граница
Над някой глупав филм ще се засмеем
Навивайки житейската си прежда
Зад граница
Надеждата живее
А ние тук живеем безнадеждно
Зад граница
Доверието срича
И бавно проумява свободата
Зад граница
Момчета и момичета
Се любиха, за да родят децата си
Зад граница
Написаха поеми
Зад граница
Рисуваха картини
А ние отговорно и по схема
Зачерквахме година след година
И не успяхме да си купим раници
Заети бяхме хляба си да пазим
И любовта ни отлетя
Зад граница
Остава ни до кости
Да се мразим
Минало в бъдещето
Отречените мисли спят дълбоко в мен
Товарно старо вино плува между тях
Разкъсван на посоки бясно ден след ден
Сега изривам тайно всеки минал грях
Блъскат се в мен болка и страх, но съдбата дори
няма вина за това, че след нас всичко е прах във безкрая
Защото вчера е вече днес
С една химера бавно угасва мисълта
Дали да чакам от нея вест
И как да хвана краткия миг от вечността?
Дълбоко в мен издъхва бързо всичко чуждо
И нощем зида в ужас глозгат (*???) сто стени
Камбаната на радостта е тъй ненужна
И всеки неин удар вик е в моите дни
Блъскат се в мен болка и страх, но съдбата дори
няма вина за това, че след нас всичко е прах във безкрая
Защото вчера е вече днес
С една химера бавно угасва мисълта
Дали да чакам от нея вест
И как да хвана краткия миг от вечността?
Защото вчера е вече днес
С една химера бавно угасва мисълта
Дали да чакам от нея вест
И как да хвана краткия миг от вечността?
Пътешествие със старо пиано
Все още помня добрите стари дни
Толкова луди бяхме, млади и добри
Имах пиано, раздрънкано докрай
Реликва и надежда в моя приказен рай
Имаше слънце в онези времена
Имаше много вяра, помниш ли това?
Днес като вихър съдбата ме влече
И всичко е накрая спомен в моето сърце
Старо пиано, потънало във прах и мечти
В самотни дълги нощи дочувам твоя глас
Дори и днес, когато съм далече, си ти
В летните нощи, под бледата луна
Търся забравен глас, потънал в тишина
Виждам обратно в годините назад
Как една мечта старее в призрачен мрак
Мое пиано, крилат вълшебен свят
Нощем отлитам в теб далеч от този град
Знам, и мечтите си имат своя край
Но аз оставам вечно в моя приказен рай
Старо пиано, потънало във прах и мечти
В самотни дълги нощи усещам твоя пулс
Дори и днес, когато съм далече, си ти
Старо пиано, възкръснало от прах и мечти
Във тази луда нощ отново твоят глас във мен звучи
Старо пиано, потънало във прах и мечти
В самотни дълги нощи усещам твоя пулс
Дори и днес, когато съм далече, си ти
Старо пиано, възкръснало от прах и мечти
Във тази луда нощ отново твоят глас във мен звучи
Грешни хора
Земни хора
Грешни хора
Живи хора със сърца
Господ нека си говори
Как се правели деца
Правят се така, с изкуство
С грешна, огнена любов
Със докосване на устни
С женски писък
Мъжки зов
Грешни хора
Живи хора
Истински, от плът и кръв
Хор от ангели отгоре
Ви завиждат, но мълчат
Тука думата е ваша
Тази грешната земя
Е препълнената чаша
На живота и смъртта
Тука думата е ваша
Тази грешната земя
Е препълнената чаша
На живота и смъртта
Усмихвай се
Когато те ударят във ребрата
Когато не достига светлина
Когато се събудиш с нова рана
Когато за надеждата е рано
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Когато някой ризата ти скъса
Когато за надеждата е късно
Когато те оставят без вечеря
Когато ставаш все по-малко верен
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Когато се препънеш на паважа
Когато си пропуснал нещо важно
Когато падне върху теб таванът
Когато вече нищо друго няма
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Усмихвай се!
Време за раздяла
Сам, в дъждовен късен час
Вън стоя безмълвен аз
Търся теб, любов
С поглед назад
В мрак потъвам ден след ден
Гняв изгаря всичко в мен
Всеки път е пуст в спящия град
Време дойде за раздяла
Зная днес дошъл е краят
На този сън, на тази любов…
Време дойде за раздяла
Тъжна мълчи есента
Тръгвам си със болка сега
Гасне във очите сълза
Просто вече време дойде за раздяла
Време за раздяла…
Нощ, вали съдбовен дъжд
Град, за нас един и същ
В миг гаси без жал всяка звезда
Там, където с теб живях
Виж, остана само прах
Тъмен прах и дим
Роден в пепелта…
Време дойде за раздяла
И знаем, днес дошъл е краят
На този сън, на тази любов
Време дойде за раздяла
Тъжна мълчи есента
Тръгвам си със болка сега
Гасне във очите сълза
Просто вече време дойде за раздяла
Време за раздяла…
Време дойде за раздяла
Тъжна мълчи есента
Тръгвам си със болка сега
Гасне във очите сълза
Просто вече време дойде за раздяла
Време дойде за раздяла
Тъжна мълчи есента
Тръгвам си със болка сега
Гасне във очите сълза
Просто вече време дойде за раздяла
Време за раздяла…
Сами
Далечен тих камбанен звън
Самотен град, роден от сън
Застинал град в безкрайна вечна тъма
Във този бърз вековен час
Отеква с болка моят глас
Изгубен глас в покоя див на нощта
Защо сме тъй сами, сами?
Защо угасва бавно всеки зов?
Във дълъг сън заспи, заспи
В съня вълшебен всичко е любов
Напразно търся бляскав рай
Във този пуст и сив безкрай
Където не е моят път зад тези стени
Умира с болка всичко в мен
И няма нощ, и няма ден
Във моя свят, разбит от всички страни
Защо сме тъй сами, сами?
Защо угасва бавно всеки зов?
Във дълъг сън заспи, заспи
В съня вълшебен всичко е любов
До сетен дъх, до сетен час
Една любов ще търсим както преди
Пътуваш ти, пътувам аз
В безумен бяг се гонят нощи и дни
Тих, печален свят
Тих като нощта
Колко сме сами
В тази тишина…
Сами, когато не спим
Сами, когато летим
Към далечна звезда…
Сами и в ада горим
Защото грешни сме всички на тази земя…
До сетен дъх, до сетен час
Една любов ще търсим както преди
Пътуваш ти, пътувам аз
В безумен бяг се гонят нощи и дни
Пътувам аз…
Пътувам аз…
Защо сме тъй сами, сами?
Защо горим докрай в една мечта?
Във дълъг сън заспи, заспи
Не се залъгвай, сън е любовта
ПРЕПРАТКИ:
https://www.facebook.com/nelko.kolarov
http://www.bg-rock-archives.com/bio.php?band_id=383
https://www.discogs.com/artist/4655403-%D0%9D%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
nkolarov52@yahoo.com
|