“Преди да изгорим” от Poetic Jazz Trio
24-05-2025

На 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност, ще звучи музиката на НИКОЛАЙ ИВАНОВ ОМ, който се нарежда сред най-извисените български музиканти.

Ще го чуем с албум на проекта POETIC JAZZ TRIO / ПОЕТИЧНОТО ДЖАЗ ТРИО, в което участват също така ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА и DÁVID EREDICS , негови дългогодишни съмишленици и партньори. Албумът е озаглавен „ПРЕДИ ДА ИЗГОРИМ“, и това ще бъде неговата радио премиера. 

Сред дванадесетте композиции намират ново звучене стихове от ХРИСТО ФОТЕВ, ПЛАМЕН БОЧЕВ, НИКОЛА ВАПЦАРОВ, АТИЛА ЙОЖЕФ, ИНГЕБОРГ БАХМАН, и т.н.   

Тази поезия е многообразна, ритмично и звуково вплетена в музиката, наред с изумително сливане от стилове и преплитащи се музикални хрумвания. Джазът условно обединява музикалната тъкан с интонации, тембри, рифове и импровизации от красиви хармонии в пост ECM джаз стил (т.е. след фюжъна на 70-те години) и линии до фрий джаз, което се допълва от програминг лупове, индийски конакол перкусионни срички, вокални звуци и импровизация.

След дълги години съвместна работа НИКОЛАЙ ИВАНОВ и ГАБРИЕЛА ХАДЖИКОСТОВА търсят все по-дълбоко и стилистично излято произведение, което е връх на серия от подобно търсения – театрални моноспектакли, поезия с музика, пърформанси, сплав от стилове и тембри. 

Албумът „ПРЕДИ ДА ИЗГОРИМ“ е плод на многобройни търсения, започнали в 2006 г.  
Музиката е изцяло нова и създадена за този проект, а подборът на поезията в някои аспекти е основно вдъхновение за композирането.

Всички предишни реализации на POETIC JAZZ TRIO са „стъпала“ на израстване. Първите срещи на триото започват през 2008 година и продължават през различни метаморфози до днес. Следват проектът „Без Граници“, който има няколко години концертен живот в различни европейски държави (предимно в Унгария и България) и експерименти в различни периоди. Търсенията са в широките граници на джаза, фолклора – предимно български и унгарски, препратки към различни нюанси на авангардната музика, свободни импровизации, спонтанни срещи на сцената, театрални пърформанси и др. Изразните средства са почти без ограничение - вокали с преки заемки от фолклор, песенна музика, скат импровизации, елементи от сакрални традиции от Изтока и Африка, индийски конакол и съвременни европейски и балкански негови метаморфози. Използват се широко електронни и клавишни инструменти, както и електронен програминг, китари, тамбури и други струнни инструменти. Включват се голям брой духови инструменти – кларинет, алт и сопран саксофони, флейти и фолклорни флейти, перкусии и атмосфери. Събиранията за концерти и отработването на новите  композиции през 2024 г. оформя идеята за албума. Подборът на поетичните текстове с отхвърляне на избори също е прецизно направен.  

НИКОЛАЙ споделя: Исках да разкажа за красивото, исках да се върнем към онези прости и така необходими ни, от една страна, близки, от друга – станали ни далечни, състояния на съзерцание, хармония, светлина, медитативност, любов и събуждане на спомена за просветляващото и осеняващото ни вдъхновение...“

ГАБРИЕЛА допълва: „Тази музика ни гмурва  до ядрото на Земята, към пустините на Африка и стъклено чистия звук на Севера, към тревожни пълнолуния и притихнали морета. Отвежда ни в гората на мечтите. Вглъбява ни в нас самите с многозвучието на тибетското, будистко пеене на Николай. Отвежда ни към страстите на португалското Фадо и раздиращото жарко слънце... преминава граници, континенти, планети, светове, животи!“
 
Албума “ПРЕДИ ДА ИЗГОРИМ” ще чуем в предаването “Картини от една изложба®“ в събота, 24 май, след новините от 22.00 ч. по програма “Хоризонт” на БНР, и това ще бъде неговата радио премиера. 


В предаването на 24 май 2025 г: Poetic Jazz Trio и албумът “Преди да изгорим”  

POETIC JAZZ TRIO 
BEFORE WE BURN OUT / ПРЕДИ ДА ИЗГОРИМ
Радиопремиера: 24 май 2025 г.

ПИЕСИ:           

1.    Любовна песен - 7.12 текст: Христо Фотев
2.    Преди да изгорим - 6.40 текст: Пламен Бочев
3.    Сега - 3.51 текст: Херман де Конинк - превод Боряна Кацарска 
4.    Унгарска песен - 5.55 текст Атила Йожеф
5.    Никога - 3.05 текст: Кулбайн Фалкайд - превод Михаил Байков
6.    Мистично пътешествие - 5.55 текст: Мария Донева
7.    Достойнство и чест - 4.44 текст: Ларш Собю Кристенсен - превод Михаил Байков 
8.    Желание за танц - 4.52 текст: Цвета Софрониева
9.    Слънчев  ден - 5.06 текст: Ингеборг Бахман - превод Ана Александрова
10.    Щастливо - 6.10 текст: Калина Ковачева
11.    Фадо серенда - 6.12 текст: Мария до Розарио Педрейра
12.    Пробуждане - 8.18 текст: Никола Вапцаров

©2025 NIKO OM / Николай Иванов


УЧАСТНИЦИ:
      
POETIC JAZZ  TRIO - Hungary, Bulgaria:

Габриела Хаджикостова - глас
Давид Ередич - кларинет, алт саксофон, кавал
Николай Иванов ОМ - клавишни, китара, композиции

Автор на музиката и аранжиментите, продуцент – Николай Иванов ОМ 

Период на създаване: 2023-2024 г.

Период на звукозапис: февруари-май 2025 година

Технически екип на звукозаписа, смесването и мастерирането

Ласло Валик (Унгария) - звукозапис
Николай Иванов ОМ - запис електронни инструменти и смесване

Място (студио) на звукозаписа, смесването и мастерирането: Студио LV Hang Studio, Будапеща, 2025; Студио „Нивани“, София, 2025

Автор на корицата: Кирил Наги


ТЕКСТОВЕ:

Любовна песен 

Морето

“…мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.
Навярно ни е било много хубаво,
когато непрекъснато сме плували.
И затова след всички перипетии,
които сме преминали - единствено
любовното ни чувство е останало -
ний винаги се влюбваме във някого.
Обичаме ли - носиме телата си
с космическата лекота на рибите…”

Тихо -
както вали.
Тихо -
както боли.
Тихо. Тихо. Тихо -
снежинките засипаха сърцето ми.
Сърцето ми, по-пусто от градините
на София, напълно изоставени
от скитници, мечтатели и влюбени
(Умираше засипано сърцето ми.)
И моята носталгия единствено 
ме стопляше със детските си хълбоци

Морето се изправи пред очите ми.
Водата му със гъвкаво движение
се чупеше в кристалите на пясъка.
Дълбоко утаени, цветовете му
очакваха нетърпеливо слънцето.
Изнемощели лягаха делфините
в прегръдките на хладните течения
и сенките им падаха стремително
над рибите... И рибите се плашеха.
И рибите живееха... И някъде
из дъното - сарматско - на душата ми
изплуваха най-смътните ми спомени...

...Хрилете ми изгаряха от въздуха.
И перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
О, рибите живееха... Не бързайте.
Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка.
По стъпките ни към небето - нашата
съдба на ужасени победители...
Не знаете вий колко е мъчително
и колко е опасно - да се връщате
отново към морето си - потресени,
че в себе си морето не намирате.

***

Не знаете вий - откъде ще знаете
жестоката ни нужда да обичаме...
И колко ни е трудно да обичаме
не знаете вий... Мисля си понякога,
че любовта е чувство към морето ни -
бездънното, най-синьото, безкрайното,
в което ний преди сме съществували.

Христо Фотев


Преди да изгорим 

Преди да изгорим, опашката на слънцето ще хванем.
Ще стъпим върху облак и птици ще рисуваме до мръкнало.
И с шепа спомени ще пълним сладководни океани.
През гърло на вулкан ще слизаме в дълбокото на мъката.

Преди да изгорим, ще пием радост от узрели ягоди.
Ще люшкаме децата си в градинките на спрялото ни време.
Ще молим друг живот, преди от себе си да сме избягали.
Ще капят капки кръв върху ефирните пастелни акварели.

Преди да изгорим, ще можем да убием любовта си.
Ще търсим възкресения по чуждите изстинали планети.
Ще сбираме трохи по паркове от врабчовите маси.
А вечерта - светулки в къщите на слепите – ще светим.

Преди да изгорим, ще вържем свободата си за стреме.
И с дивите коне по пустите полета ще препуснем.
Дали по този път е трябвало отдавна да поемем – 
ще ми подскаже въгленче – върху безмълвните ти устни.

Пламен Бочев


Сега 

Сега е нужно към много бавно да се нагодим 
и към изчезнала любов и към каквото още ни остава,
към мириса на борове, към нежност в есенните светлини,
към как-е-можело-да-бъде мисли, които никога не се забравят.

Към почти-нищо и към постоянно тези 4 стени,
към взирането от прозореца по двайсет пъти дневно
и към звънеца, който вече няма да звъни,
и към това да пиеш вечер все със себе си.

Не е за даване каквото съм запазил:
каквото още съм, за себе си съм само.

Херман де Конинк
превод Боряна Кацарска 
#поезия #нидерландия

***

Тръгвам си. Реших.
Аз имам среща.
И там вали.
Какво пък, нека.
Тук вече бях, нали.

Иван Иванов


Унгарска песен 

Скъпи приятели

Скъпи приятели, дето още с лудия мислите,
Оттук ви пиша, откъм страната на огнището,
Където съм се свил на топло със спомените си за вас.
Защото се разбърка в ноемврийската привечер
Неразтворимата дори и бавно моя мъка.
Спомнете си и вие – и то дано не е през смях – 
За мене, който живях сред вас и нявга ме обичахте.

Атила Йожеф
Унгария
1937
превод Светла Кьосева


Никога 

Тъмнината никога не е била така ярка
и звездите никога не са били толкова свръхнови
и малките чаши на времето не са били така препълнени
с кристален, ясен смисъл 
както когато вървеше с мен през нощите. 
Старческо, лицето на града се отпускаше в спокоен сън.
Светът разтваряше ръце като беззащитно дете.
И никога, никога
сън и реалност не са били тъй близо
както когато очите ни се търсеха взаимно. 

Кулбайн Фалкайд
превод от норвежки Михаил Байков
#поезия #норвегия


Мистично пътешествие 

През мътно стъкло гледам сиви павета,
забързани хора от друга планета,
разхвърляни знаци на писменост чужда,
движение бързо и болка без нужда,
и списък със цели, и път без посока,
и дребни човеци под сграда висока,
витрини, съдини, начупени плочки,
познати квадрати, тирета и точки,
провиснали кабели, релси, улуци,
във празни джобове – ръце във юмруци…
Една жена бърза, и през светлината
студеното слънце й милва косата.

Мария Донева


Достойнство и чест 

Не плачем, защото ще умрем
Не плачем, защото се страхуваме
Не плачем, защото ни боли

Плачем, защото сме някъде другаде
Плачем, защото ни липсва дома

Не плачем, защото времето тече твърде бързо
Нито, защото тече прекалено бавно 
Не плачем, защото не можем да спим

Плачем, защото не сме у дома
Плачем, защото сме някъде другаде 

Плачем за всичко, което не сме взели с нас
Плачем за всичко, което трябваше да оставим

Не плачем, защото трябва да си тръгнем
Плачем, защото трябва да останем

Плачем, защото това стана наш дом
А сега е нужно да заминем

Не плачем, защото ще умрем
Не плачем, защото ни е страх
Не плачем, защото ни боли

Но когато ни няма
И от нас няма вест
Сме си тръгнали
С достойнство и чест 

Ларш Собю Кристенсен, превод Михаил Байков #поезия #норвегия


Желание за танц 

Am I a singer?
Yes, you are.
Are you a writer?
Yes, I am.
The singer sings songs.
The writer writes books.
The songs are     to be heard.
The books are     to be read.
She can hear songs online.
He can read books online.
We can buy songs online.
They can buy books online.     
Why don’t we    take a shower?
Is it time to take a shower?
Yes, it is.

Цвета Софрониева


Слънчев  ден 

Когато някой си отива…

Когато някой си отива, трябва
в морето да захвърли
шапката със миди сбирани през лятото
и да си тръгне със коса развята…
Той трябва да катурне масата
с любов покривана,
остатъка от винената чаша
в морето да изсипе,
да раздаде на рибните пасажи хляба
и капка кръв в морето да размеси,
а ножа да пречисти във вълните,
да погребе в обувките си трябва
сърце, котва, кръст
и нека си замине със коса развята.
Тогава ще се върне пак.
Кога?
Не питай.

Ингеборг Бахман - превод Ана Александрова


Щастливо 

Ще мине всичко. Ние да сме живи.
И болката. И радостта горчива.
И вярата. Неверието – също.
И завистта,
и злобата
ще свършат.
Ще мине всичко. Нека да сме живи.
Единствено това да ни опива.
А другото? – пристига, заминава.
Животът бърза.
А човек
остава.
Ще мине всичко. И дано сме живи.
Мъгла пътечката до нас покрива.
И само вятър, вятър, вятър
дълбае към душите ни
земята.
Стои човек. Животът си отива.
И той ще мине.
Само да сме живи. 

Калина Ковачева


Фадо серенда 

Нищо между нас не се назовава „припряност“.
Опознаваме се така, бавно, вниманието
е очертало собствените си лабиринти. Винаги
жестовете засягат най-напред кожата. Ако пък
бъде открехната вратата към лятото, ще се види все същото –
онова, което остава отвъд равнината и стръмнината; островът,
едно стадо, една лодка с надеждата да отплава, една дума,
която не ще напишем никога. Между нас
времето приема очертанията си така, бавно.
Винаги бихме го подарили срещу една малка заблуда.

Мария до Розарио Педрейра
Превод от португалски Мария Георгиева и Цочо Бояджиев


Пробуждане 

Прощално

 Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Йонков Вапцаров


ЗА УЧАСТНИЦИТЕ:

Николай Иванов ОМ: 

Музикант, композитор, чието творческо кредо е синтез между традиция и модерност, твори  в отворено поле от стилистики простиращи се между интензивна работа с музика - концерти, музика за филми и балет, джаз и авангард, езотерична музика и електронни стилове.  Николай Иванов се опитва да намери оптимален баланс между балканските си корени като творец и неизбежната глобализация, обхванала развитието на изкуството в ситуация на технократско и консумативно общество. 
Автор е на музиката на над 55 филма и реализира над 35 CD  в Германия, Франция, Унгария, Норвегия и България. Френската филмова компания МК2  в серията “Musique e cinema du Monde”  селектира и един български автор – Николай Иванов. Носител е на много награди за филмова музика, между които „Златен кон на Леонардо” Милано, най-добра филмова музика (Лос Анжелис индипендънт филм фест), най-добър саундтрак (Лисабон 2017) и годишната награда на Лисабон Филм Фестивал - The Best Film Composer 2017, както и “ИКАР“ и „АСКЕР“ за театрална музика. 
През 1996 заедно с група актьори и още четирима музиканти участва в осъществяването на най-високия концерт в света –връх Калапатар 5350 м надморска височина, под Еверест, регистриран в Гинес. Николай Иванов е свирил на Краков Джаз Фестивал (Полша), Фоно Джаз Фестивал (Унгария), Аман Джаз Фест (Йордания),  Джаз Фест-Берлин 2014,  Лайпциг Джаз (Германия), Амерсфорт-Европейска столица на джаза (Холандия), Глобалтика, Гданск, (Полша), Феникс (Холандия), Джипси Фестивал, Хайделберг,  Европа Фиеста (Карлсруе, Германия), Брусела фолк джаз, Брюксел (Белгия), РОСКИЛДЕ фестивал (Дания), Експанзио арт (Унгария) 15 пъти, СИГЕТ Будапеща (Унгария) - 7 пъти, Трьомсо Уърлд Музик фест (Норвегия), Балкан фест, Охрид,(Македония), Ауровил фест(Индия), Хановер Експо, Акустик Фестивал Унгария и много други.       
Записи - Николай Иванов  реализира записи с лейбълите  ERDENKLANG, TUA rec. , OZELA rec. (Germany), RFI, SUNSET (sampler), MK2 (sampler) - France, Periferic.rec (Hungary), DS Music, Ave New, Vitality music –BG, UNIVERSUM musica и персоналния “NIKO OM“
 През 2022 -2025 г. реализира проекти с индийският перкусионист и композитор Рамеш Шотам и унгарската цигуларка Кезди Луца. Театралният спектакъл “Седем стъпки към Любовта“ (Турандот), реж. Елена Панайотова. Филма „Хала“ (за художничката Моника Попова, многобройни участия във фестивали с групите „ОМ Джаз Трио“ и „Три Мен Оркестра“, соло пърформънси и др. Реализира музика за филмите „ Без компромис в самота“ К. Занков, „Артисти за деца“ Елена Панайотова, „Походът на Амазонките“ Борислав Колев.

Габриела Хаджикостова: 

Израства от малка с театъра и сцената, страстта към които попива още в семейна среда. По-късно идва академичното образование – най-напред една година във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”, след което Академията за театрално и  филмово изкуство в Будапеща.  В продължение на една година е актриса в Рок театъра в Будапеща, където играе Козет в мюзикъла "Клетниците". Доброто владеене на немски език отваря за нея сцената на “Дойче бюне” – немски театър в Унгария, където редовно играе в  продължение на 16 години. Там пресъздава над 30 главни роли и се налага като една от водещите актриси на театъра. През 1996 г. Габриела Хаджикостова създава единствения професионален театър зад граница под името Малко театро, чиято задача е да прокара път на българската култура в Унгария.  Актрисата играе редовно на три езика – български, унгарски и немски, и привлича в  театъра повече от 80 творци от България, Унгария и Германия. В своите постановки тя използва разнообразни  театрални средства – от богатите извори на традицията до съвременната изразност.  Спектаклите  на ръководения от нея театър са наситени с музика, движение и танц, със съвременни аудиовизуални  ефекти, които въздействат върху най-разнообразна публика.  През 2010 година Габриела Хаджикостова е наградена от президента на Унгария със Златен почетен кръст на Република Унгария за заслуги в областта на културата. 

Ередич Давид: 

Започва музикалното си образование като кларнетист в музикалното училище в Помаз, след което учи камерна музика в Училището за музикално изкуство Колас. Той е един от основателите на оркестър Шьондорго. Свири на тамбура и на духови инструменти /кларинет, саксофон, кавал, гайда/. От 1998 година освен в оркестър Шьондорго свири в международни музикални продукции и в театрални постановки. През 1999 година в Пампорово завършва курс за музика и танци Balkan Folk. От 2006 г. е член на оркестър Макам. От 2008 година е студент в Музикалната академия „Ференц Лист“ в Будапеща и успоредно следва филология в Католическия университет Петър Пазман. От 1998 г. година освен изявите с  „Шьондьоргьо“, взима участие в различни етно музикални и театрални продукции.  През 2003  година завършва специалност „Народна музика“ в Средното специално училище за  музикално изкуство във Вац. Придобива  диплома за изпълнител на духови народни музикални инструменти към Факултета за  народна музика на Музикалната академия „Ференц Лист“. В момента е лектор към  Университета. Свири на фестивали из цяла Европа регулярно.
 

ВРЪЗКИ: 

https://www.facebook.com/malko.teatro
https://www.facebook.com/nikolai.ivanov.90226628/


 

всички новини
Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade