“Срещнато по пътя” от Теодосий Спасов и Йордан Радичков
01-11-2025

“Когато някое малко дете в моя роден край проговаряше бавно и трудно, даваха му да пие вода от звънец. И като пиеше вода от звънеца, детето проговаряше със звънлив глас.” 

Така звънят и думите на ЙОРДАН РАДИЧКОВ и проговаря музиката на ТЕОДОСИЙ СПАСОВ в съвместния им проект “СРЕЩНАТО ПО ПЪТЯ”.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ създава към музиката на ТЕОДОСИЙ СПАСОВ девет миниатюри, които вървят в комплект с този албум. Включени са също така стихотворение на поета ПЕЙО ЯВОРОВ и авторски текст на ТЕОДОСИЙ СПАСОВ.

В записите участват КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ „СОФИЙСКИ СОЛИСТИ” с диригент ПЛАМЕН ДЖУРОВ, АНГЕЛ ДИМИТРОВ – акустична китара, тамбура, СТОЯН ЯНКУЛОВ – тъпан, перкусии, ХРИСТО ЙОЦОВ – перкусии, както и ТЕОДОСИЙ СПАСОВ – музика, аранжимент, изпълнение на кавал и вокал.

Албума  „СРЕЩНАТО ПО ПЪТЯ“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в Деня на народните будители, събота, 1 ноември, след новините от 22.00 ч.


В предаването на 1 ноември 2025 г.: Теодосий Спасов, Йордан Радичков и албумът „Срещнато по пътя“ 


ТЕОДОСИЙ СПАСОВ * ЙОРДАН РАДИЧКОВ
СРЕЩНАТО ПО ПЪТЯ
Дата на издаване: 12 декември 2001


ПИЕСИ:

1. Ден денувам – 6:03
2. В необятното – 3:39
3. Китайска ваза – 4:31
4. Девойко – 3:06
5. Странен повод – 8:06
6. Провикнал се Тодор – 5:16  
7. Хвърчило – 4:13
8. Отвъд границата – 3:18
9. Кала Патар – 6:50
10. Юнус Емре – 5:07
11.Край на играта – 3:01

©2001 41T Ltd


УЧАСТНИЦИ:

Теодосий Спасов – музика, аранжимент, изпълнение на кавал и вокал
Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров (5), (6), (7), (8), (10), (11)
Ангел Димитров – акустична китара, тамбура (1), (4), (9) 
Стоян Янкулов – тъпан, перкусии (1), (4), (9),
Христо Йоцов – перкусии (3), (4), (9)

Записано в:
Зала „България” - (5), (6), (7), (8), (10), (11)
Студио „Акустична версия”, Бояна - (1), (2), (3) (4), (9)

Продуцент – Марио Кръстев
Музикален продуцент – Теодосий Спасов

Тонинженери: Мирослав Данев, Георги Гогов
Мастериране в студио „Акустична версия”, Бояна – Борислав Проданов

Снимки: Емил Христов
Графичен дизайн: Ем.Христов, Е.Кукушев, К.Мавров, Т.Спасов, М.Кръстев,
Редактор: Мария Пенева


ТЕКСТОВЕ:

Текстовете в книгата са от Йордан Радичков, 
освен (1) Пейо Яворов и (6) Теодосий Спасов

Ден Денувам(1)
Пейо Яворов

Ден денувам - кътища потайни, 
нощ нощувам - пътища незнайни;
        нямам тато, нито мама -
        тато да ругае,
               мама да ридае... 
Леле моя,
         ти Пирин Планино! 
Море черно
    цариградско вино.
С враг врагувам - мяра според мяра, 
С благ благувам - вяра зарад вяра;
нямам братец ни сестрица -
братец да ме хвали,
           а сестра да жали 
Леле моя,
                 сабя халосия! 
Море люта
         одринска ракия. 
Бог богува - нека си богува, 
цар царува - века ли царува;
нямам либе, първа обич -
мене да очаква
           и да ме оплаква... 
Леле моя,
           пушка огнебойка! 
Море тънка
солунска девойка.


Срещнато по пътя (2)
Йордан Радичков

Ранна есен е. Времето е безоблачно и прохладно. Лек вятър се прокрадва през гората, стъпва внимателно, дебне. Но ето че неочаквано излиза на горския път. Оглежда пътя, тръгва по него тихо. Това обаче продължава, докато срещне някоя шумка, паднала по гръб. Срещне ли на пътя шумка, не го сдържа, подритва я. Шумката се отмества или побягва, но вятърът отново я настига и подритва. Играе си с нея като котка с мишка. И умът на човека, колкото и внимателно и мъдро да пристъпва из гората, излезе ли на горски път и види шумка, започва да я подритва и да си играе с нея. Човешките писания са пълни с такива случайно срещнати по пътя шумки.


Глас (3)
Йордан Радичков

Глас. Гласност. Гласовитост.
Многогласност.
Глас народен - глас божи. Глас меден, загорски. 
Много му тънък гласецът. Глас силен като йерихонска тръба. Не му се чува гласът. Глас в пустиня.
Гласище.
Подгласник.
Сладкогласен. Ангелогласен.
Несъгласен.
Гласни и съгласни (за буквите).
Задгробен глас.
Безгласна буква.
Мисля на глас, огласявам.
Загубвам си гласа (преграквам).

Когато някое малко дете в моя роден край проговаряше бавно и трудно, даваха му да пие вода от звънец. И като пиеше вода от звънеца, детето проговаряше със звънлив глас.


Имена (4)
Йордан Радичков

Голямата сестра на мама бе омъжена в село Живовци, в старата Берковска околия. Тя се казваше Ана. Беше висока и снажна жена, от нея лъхаше кротост. Мъжът й се казваше Цеко. Те имаха три деца: Галуна, Венета и Цветана. Първа се омъжи Галуна. Съпругът на Галуна се казваше Йоско. От тези имена винаги съм чувствал да струи мекота и благост. По бузите на всички жени, като се засмееха, се появяваха трапчинки. 

В градината на нашите роднини растеше стар орех, орехите му бяха с меки черупки. В двора си те имаха кладенец, в кладенеца живееше много 
стара риба, от старост бе почти оплешивяла. Всичко това – роднини, имена, орех, кладенец и риба – бе разположена на левия бряг на река Огоста. Старите хора казваха на реката Огоста – Огост, без да знаят, че тя носи името на Октавиан Август. По този начин те пренасяха името на реката от римско време чак до наши дни. 
Мама и сега наричаше реката със старото й име... 
  

Думи и думи (5)
Йордан Радичков

Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети... Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче!


Провикнал се Тодор (6)
Теодосий Спасов

Провикнал се Кючук Тодор, Мале Мо 
Боли ма мамо сърцето 
Сърцето и душата

Като гледам моя братец, Мале Мо 
Защо ми мамо завижда 
Нали сме братя двамата

Мили сине първа рожба най-милна 
Аз ще ти кажа да знаеш 
Щот съм та първа родила.


Смехова характеристика (7)
Йордан Радичков

Ние, българите, обичаме смеха, тъй както обичаме децата си - целуваме ги само когато спят, за да не ги разглезим. Истина е, че смехът присъства на трапезата ни, но той буквално е сбутан в самия крайчец на трапезата. Свенлив и стеснителен, той се чувства като някой беден роднина на тази трапеза. А и да не се чувства, него все едно навсякъде го имат за беден роднина. Затова може да се каже, че нашият смях непрекъснато и навсякъде е като в небрано лозе. Мисля, че ние, българите, никога няма да се засмеем гръмко, с широта и с размах, с каквато широта и размах се смеят запорожците, които пишат своето прочуто писмо до султана. Ние и писмо няма да напишем до султана! Ние дори няма да помислим за таквоз писмо, та камо ли да го напишем! То е, защото смехът ни притеснява. Аз лично съм наблюдавал как някои се прозяват насреща ми с широката си уста, без да изпитват ни най-малко смущение от прозявката, обаче ако им се случи да се засмеят, то те гледат да прикрият с длан смеха си, като че ли той е нещо неприлично.


На разсъмване (8)
Йордан Радичков

Седя до прозореца в кухнята пред чаша кафе, филия вчерашен хляб и малко сирене. Кафето е горещо, но хлябът е сух, не особено вкусен. Вчерашен хляб! Добре, че до него е сиренето, то някак си го очовечава.
Разсъмва се бавно. Зимният ден е още сънен. Той едва-едва отваря едното си око. Ято врабци се сборичква на улицата за някаква невидима за мен троха и отлита. Коминът на отсрещната къща дими. Пушекът му се вие самотно и унило над засипаните със сняг покриви. Разсейва се бавно, слива се със сивото зимно небе и се изгубва.
Пушекът - мисля си, - това е душата на огъня. В него съзирам духа на човешкия дом. В мразовитото утро си казвам, че с този пушек ние сме побратими. Защото и моето писане, подобно на пушека, дими, изтегля се на пръсти зад засипаните със сняг покриви, изтънява, докато накрая се слее със сивото човешко небе и се изгуби в него.


Акустичното гърне (9)
Йордан Радичков

На изток от моето село минаваше влак. При хубаво време той се виждаше да пълзи като малка черна гъсеница през полето.
Есенно време, когато паднеше гъста мъгла, картината се променяше.Тогава преминаващият през полето влак се чуваше съвсем близко, сякаш че минаваше досами селото.
Странно отекваше в мен този влак. Той изпълваше нощта не само със скърцане на железа, но и с нещо неясно и загадъчно, защото го чувах не от изток, където всъщност минаваше, а от западната страна на селото. Този акустичен ефект мисля, че се дължеше на гъстата мъгла. Освен че е добър проводник на звука, мъглата може да бъде причина и за такива измамни акустични явления, които са сравними с оптическите явления в пустинята.
Ние живеем постоянно сред такива акустични явления. Ако сме в планинска местност и извикаме силно, ще чуем как викът започва да се блъска и да лъкатуши, отразяван от големите планински плоскости. Чрез радиоехо днешният човек започва да прослушва цялата Вселена. Той стои като някоя прашинка в гърлото на това космическо гърне и слуша акустичните му чудеса... Но да не забравяме, че и сам човекът представлява едно малко акустично гърне, пълно с какви ли не акустични чудеса!


Разкази на очевидци (10)
Йордан Радичков

Разказите на очевидци винаги са ми правили силно впечатление,
особено когато са разкази за необикновеното и странното.
В "Дракони" китайският писател Пу Сунлин разказва: "В Съчхъу веднъж
притъмняло, загърмяло много силно. Хората видели, че между облаците
виси дракон, люспите му мърдат и се разтварят, а в ноктите
си прехвърля човешка глава. Коси, вежди - всичко на главата се виждало
ясно. След известно време драконът влязъл в облаците и изчезнал.
А не се чуло някъде да има изгубена глава."
В своята "История" Херодот например твърди, че в Египет "Жените пикаят прави, а мъжете клекнали". Ще се съгласите, че днес това най-малко ни изглежда странно! Но след като такъв очевидец като Херодот твърди, че е така, не можеш да отминеш разказаното без внимание! Изглежда, че и най-необикновените, странните и невероятните неща започват да звучат правдоподобно, щом са ни разказани от очевидци.


За човека (11)
Йордан Радичков

Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки. Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната сврака може да се види как стои върху някой препинателен знак посред безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в дълбок размисъл.


BIOLINKS:

https://www.facebook.com/theodosii/
http://theodosiispassov.com/bg
https://www.instagram.com/theodosii_spassov/
https://theodosiispassov.bandcamp.com/
https://www.facebook.com/groups/391343390938138/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2

 

 
 

всички новини
Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade