“Melos” ot Lubomir Kavaldjiev

“Музиката е едно събличане. И на душата, и на тялото... Ако е истинска и силна, в нея се развихрят откровени страсти, които даряваме с доверие и всеотдайност. Лицемерието, ролите , дори сухите истини на точната наука не са добре дошли в музиката, защото те забулват или отравят естествената звукова еротика на вечно недоволния музикант-творец.

Най-еротичната богиня на древна Гърция е Афродита (Венера). Всички знаят нейното скулптурно изображение като Венера Милоска. Тази статуя е била намерена на гръцки остров, чието най-старо име е МЕЛОС. От това древно име и от легендата за Венера тръгна замисъла на албума “Мелос”.

Ето така музикантът ЛЮБОМИР КАВАЛДЖИЕВ разкрива идеята на своя албум и припомня мита за Хармония – дъщерята на Афродита и Арес – като израз на стремежа си към постигане на баланс между агресивния и необичаен електронен саунд и традиционната мека чувственост на мелодията от класическия симфоничен или по-познатия на широката публика романтичен песенен тип.

Този албум ще чуем на 17 юли в предаването „Картини от една изложба” на програма „Хоризонт” на БНР, след новините от 21 ч.

В предаването на 17.7.2010 г.: Любомир Кавалджиев и албумът „Мелос”

ЛЮБОМИР КАВАЛДЖИЕВ
МЕЛОС
Издаден: 11 февруари 2008

ПЕСНИ/ПИЕСИ:


Магия [11:57]
Синя магия [4:48]
Симфония Мъдрост [14:13]
Танцът на светлината [7:08]
Ще се отдалечаваш бавно    (Поезия и рецитация: Лилия Ресенска) [5:10]
Носталгия по DX7 [6:07]
Новогодишна надежда [7:42]
Химн ‘90 [2:60]
Възбуда [5:05]

©2008 LK



УЧАСТНИЦИ:
Музика, изпълнение, запис, мастеринг и продуциране: Любомир Кавалджиев

Записано в Studio LK в периода декември 2007 – януари 2008 г.

Дизайн: IvStudio

ТЕКСТ:

ЛИЛИЯ РЕСЕНСКА
Из стихосбирката "СЪБЛИЧАНЕ":

ЩЕ СЕ ОТДАЛЕЧАВАШ БАВНО,
а всъщност между нас ще се протегне
едно студено галактическо разстояние,
което ще ни обясни     безкрайността на времето.                     
И ако с тебе не открием
най-топлия си спомен,
то няма да се свие никога
до шепата на крехкото гнездо.

В ПУСТИНЯТА НА ДУМИТЕ
самотен кактус
бодлите си наежва-
да защити
разкошния си цвят-
живот на пеперуда...   
В пустинята на думите се водят
далечни ръкопашни боеве,
които потъват в пясъка по пладне.
Оранжево зарево
отнема сетната им глътка въздух.   
А думите една след друга лягат
и между устните им скърцат
неизречени съдби.
Единствен кактусът опазва
свойта пеперуда,
която каца на дланта му
и пронизана издъхва.

ЖЕНА, ИЗВАЯНА ОТ РАКОВИНА,
къде заспива разковничето на душата ти?
Разсипала си сълзи по пустинята
и те блестят като оазиси.
Невкусено се бялва млякото
по сланчево-разпукани смокини
и прозвантяват веселите гривни
с мечтите на ръцете ти.
Кого извика в съня си? 
Лицето пламнало под мъжка длан склони ли? 
Или те грабнаха презморските стихии
и недовършена остана приспивната ти песен? 
Глас детски ли се вряза в ноща ти?
Кайсията със писък се прекърши от градушка. 
Пак неспокойни сънища разгръщаш
в облещеното утро.
А слънцето лицето си порязва
в очите ти...

ПОКЪЛНИ В МЕН,     НАЙ-СИЛНО ОТ ЗЕМНИТЕ ТАЙНСТВА,                 
крехък стрък,устрелен към небето,
пролетно копие,зелено-сияйно,
пронизало угарта на сърцето ми.
Покълни в мен,разпукай ме цяла,
нека стана твой ствол.
Вкорени ме,за да ме извисиш.
Обречи ме на най-дългата нераздяла,
а когато сваля есенния си ореол,
не оставай при мен дори като птица...


BIOLINKS:

http://members.lycos.co.uk/sscor/



Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade