“Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов

“Поглед зад рамото ми” от Константин Джамбазов

Музикантът КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ подготви за представяне в „Картини от една изложба“ своя дванадесети студиен албум “ПОГЛЕД ЗАД РАМОТО МИ”. КОСЬО, както му казваме, е ярка фигура на българската рок сцена – рок китарист, композитор и мултиинструменталист, свирил в редица рок-групи: Хадес, Одесос, Тотал, Джекил Хайд, Аметист, Алиби Бенд, Фобос, Върчуъл. Той работи също така и като студиен музикант с поредица български изпълнители, сред които пианиста-композитор и диригента Нелко Коларов, чийто албум представяхме преди време, знаем го КОНСТАНТИН и като соло-певец и китарист по време на концерта на Николо Коцев със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Емил Табаков.

Ето как КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ ни въвежда в най-новия си проект:

„В албума “ПОГЛЕД ЗАД РАМОТО МИ” ще чуете мои песни от 1997 г. досега, които не бях включил в предишните си издания поради това, че бяха останали тогава без текст. Сега те са събрани в един прогресив рок албум, с концепция, която се оформи от тематиката в текстовете на ГЕОРГИ ВЕНИН. През 2013 г. помолих ЖОРО да съдейства, пратих му демо-материала и той написа лириката за почти всички песни. Така се създаде и концепцията на албума, в която преобладава философският аспект на темите за вселената и любовта, за човешката съдба, ето например какво ще откриете в песента „Исихаст“:

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

А ето редове и от „Творение на ума“:

Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на ума ли е ?

В музикален план се получи доста своеобразна смесица на прогресив рока с елементи от хард рока, прогресив метъла, но и с фънк и поп музиката, в която може да доловите моите предпочитания към изпълненията на Kansas, Yes, Foreigner, Queen, Styx, Extreme, Symphony X и Dream Theater“ – завършва КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ.

Албума “ПОГЛЕД ЗАД РАМОТО МИ“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 17 април, след новините от 21.00 ч., и това ще бъде неговата радиопремиера.

 

 

 

 

 

 

В предаването на 17.04.2021 г.: Константин Джамбазов и албумът “Поглед зад рамото ми”

 


КОНСТАНТИН ДЖАМБАЗОВ
ПОГЛЕД ЗАД РАМОТО МИ
A Look Over My Shoulder
Дата на издаване: 16 юни 2021

 

ПЕСНИ:

 

1. Отдалеченост – Distance – 5:52
2. Остани при мен – Stay with me – 6:20
3. Любовта пораства - Love grows up – 5:51
4. Исихаст – Hesychast – 5:26
5. Кола за двама - Car for two – 5:15
6. Вълчи игри – Wolfs games – 9:46
7. Бунтовна молитва - Mutinous Prayer – 4:45
8. Липсваш ми – Miss you – 6:38
9. Творение на ума – Creation of the Brain – 4:50
10. Котки и кучета – Cats and Dogs – 4:52

 

©2021 Konstantin Jambazov, Georgi Venin

 


УЧАСТНИЦИ:

 

Автор на музиката: Константин Джамбазов
Автор на аранжиментите: Константин Джамбазов
Автор на текста: Текстовете са писани от Георги Венин (1-8 и 10) и Росен Ангелов (9)
Продуцент: Константин Джамбазов

 

Константин Джамбазов изпълнява:
Всички соло и бек вокали
Акустични и електрически китари
Пиано и кийборди
Бас китара
Барабани

 


Период на създаване/композиране: 1997 - 2019

 

Период на звукозапис: септември 2019 – април 2020 г.

 

Технически екип на звукозаписа, смесването и мастерирането:

 

Константин Джамбазов
Галин Иванов
Място (студио) на звукозаписа, смесването и мастерирането:
„Студио „Ребус” – Варна

 


ТЕКСТОВЕ:

 

Отдалеченост

 

Скършени чувства
се разбиват като комети върху Земята.
Кратерът е пълен с нелюбовна лава
(черната овца ще се роди отново).

 

Разпилени спомени
се вихрят отново и отново – и разпукват разума ми.
Твоето отсъствие е лесен за засищане глад,
присъствието ти е по-мъчително.

 

Гола себененавист на губещ –
като меч без ножница.
Порязвам пръстите си на двете остриета,
докато засявам пустошта на сърцето си.

 

Мечтания без вяра –
ангел, падащ като звезда.
Очите ми, широко отворени, улавят смисъла:
бяхме твърде близки, затова се отдалечихме толкова много…

 


Остани при мен

 

Прогони тази болка,
съживи любовта си.
Сърцето ми пресушава моите вени –
скършено крило на гълъб.
В мрака на скръбта и съмнението –
помниш ли ме?
Или ме искаш прогонен?
Защо не останеш при мен?
Нима предпочиташ пораженията?

 

Изоставен съвсем сам,
болен по теб,
отказан ми е втори шанс
Без колебание
знаеш ли какво ще сторя? –
Ще те поканя за последно на танц…

 


Трябваше ли да извикам?
В името на любовта пробвах
плахи стъпки, които водеха към задънени улици и фатален край.
Трябваше ли да се моля?
Трябваше ли да ме подбуждаш
да се гмурвам в подвижни пясъци?

Няма сам да се удавя:
аз съм шампионът на любовните плувци
и ще прекося морето на твоето отхвърляне:
мога да укротя пулса си.

 

Трябваше ли да извикам?
В името на любовта пробвах
плахи стъпки, които водеха към задънени улици, фатален край.
Трябваше ли да се моля?
Трябваше ли да ме подбуждаш
да се гмурвам в подвижни пясъци?

 

Спомените няма да умрат
като падащи пера.
Остани при мен до края.
Нося в себе си живота,
прекаран заедно.
Какво да направя?

 

Прогони тази болка,
съживи любовта си.
Сърцето ми пресушава моите вени –
скършено крило на гълъб.
В мрака на скръбта и съмнението –
помниш ли ме?
Или ме искаш прогонен?
Защо не останеш при мен?
Нима предпочиташ сбирщините/пораженията?

 

Трябваше ли да се моля?
Трябваше ли да ме подбуждаш
да се гмурвам в подвижни пясъци?

 

Изоставен съвсем сам,
болен по теб,
отказан ми е втори шанс.
Без колебание
знаеш ли какво ще сторя? –
Ще те поканя за последно на танц…

 

Няма сам да се удавя
в твоите сиренни повици.
Аз съм шампионът на любовните сърфисти.
Трябваше ли да отлетя
към нова зора? –
през нощ отвъд забраните …

 


Спомените няма да умрат
като падащи пера.
Остани при мен до края.
Нося в себе си живота,
прекаран заедно.
Какво да направя?

 

Прогони тази болка,
съживи любовта си…

 


Любовта пораства

 

Там някъде горе има светлина
в аленото небе

 

Къде са хубавите дни
на моето толкова весело детство?
Без никакви демони на гордостта
и въпроси кой е крив, кой – прав,
и никакво значение на чия страна си.
Днешната мешавица
само ме кара да узрявам рано с тези умствени заблуди…
и илюзии…

 

Ние не притежаваме времето на живота си,
но можем да настроим ударите на гонга
и да намерим най-точните добри рими,
за да имат звучене на песен.

 

Е, животът не е игра
в детска стая,
а пророкувана участ,
предизвестена болка.

 

Има мечти, които ще постигна,
има знаци, които ще съблюдавам.
Мое е само онова, което чувствам:
жълто, синьо и зелено
предвиждам.

 

Трябва ли да порастваме,
като усилваме болката,
губейки стремето
на нашето детско дървено конче?
Трябва ли да заменяме дъжда,
носещ толкова радост някога,
със страхове от мълнии,
които ще ни карат да скърбим в тъжното око на силна буря?
И защо?…

 

Не мога да забравя твоята мека усмивка,
когато беше още сладко дете.
Искаш ли пак да те прегърна,
отново да надуваме балони?

 

Сега ти си великолепно момиче
в страхотна форма.
Трябва да избягам
от вихрушката спомени.

 

Все още ми се иска да подръпна плитката ти,
да се търкалям с теб волно по тревата,
да докосвам роклята ти на малка госпожица
сякаш случайно:
романтично…
Понеже това ме връща отново в миналото,
към опияняващото щастливо Някога,
приятелко…

 

Сега моят свят е пламнал,
пълен с надежди и горещи желания.
Нека отново съединим нашите две души,
да спрем да играем ролите на добри деца.
Любовта не е престъпление.

 


Исихаст

 

Под облаци и мъгла,
в древен разлом на скалиста планина
живее мъдрец – глухо-ням,
и се укрива.

 

Никой не го вижда.
Само Бог чува
зова му.

 

Извисил се много над земния свят,
той проповядва без думи.

 

Неми прозрения
все пак огласят мястото:

 

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

 

В бърлогата на вълк-единак,
съзнанието му осветлява спасението на човеците.

 

Може би той е пазител на мечти,
който се моли за милост,
безмълвен оплаквач
на всички благословии и проклятия:

 

Светът е безумна каша,
животът е илюзия.
Ерзаци на подобието
сте вие.
Всички сме объркани,
в сърцата ни – стомана.
Бъдещето е любопитно:
то е Тук и Сега.

 

Отгласи от мълчание,
от спомени,
отгласи от равновесие
сме ние:
само отражения –
изгубени в тъмата –
на Божия план,
очакващи Ноевия Ковчег.

Твари втора употреба,
втора употреба бунтове,
втора употреба проповядване
вършим.
Усетът за пророкуване на бъдещето
идва в пещерата,
където преследвачите на свобода
свършват като роби на Господа.

 

Светът е безумна каша,
животът е илюзия.
Ерзаци на подобието
сте вие.
Всички сме объркани,
в сърцата ни – стомана.
Бъдещето е любопитно:
то е Тук и Сега.

 


Кола за двама

 

Погледни ме сега
и ми кажи какво виждаш в мен:
Усмивка на двуличен клоун?
Изгубено жило на пчела?

 

Мечтите ми ме тласкат вън от правия път.
Просто ми протегни надежда.
Това е единственият сигурен начин
да не срежа въжето по което ходя.

 

И така, присъедини се към пътешествието на душата ми,
на сърцето ми, на ума ми, на очите ми.
Върни ми колата, която някога открадна
от гаража на моето синьо/тъжно небе.

 

Нека шофираме
към бъдните дни,
стискайки волана
като пътеводител
към завета
да преодолеем всичките „ трябва“ и „би могло“.

 

Погледни моята рошава коса с гримаса
и ми кажи какво откриваш и отбелязваш:
Правилата на подкупен пътен полицай?
Любовник от същото тесто?

 

Моите спомени кръжат по пътя.
Трябва да презаредиш гориво,
за да си спомниш името ми със сигурност.

 

Нека почувстваме
мечтите, които някога загубихме
в суетна надпревара.
„Не е на добре работата –
казва Проповедникът, –
когато животът се люшка между „ела“ и „върви си“.

 

Аз съм момче - скаут на внезапните спирачки.
Остави ме в колата ми
и ще се боря ожесточено
да запазя скъпоценната си играчка:
ще защитавам своята любов – любов – любов – любов…

 

И така, присъедини се към пътешествието на душата ми,
На сърцето ми, на ума ми, на очите ми.
Върни ми колата, която някога открадна
от гаража на моето синьо/тъжно небе.

 

Отведи ме у дома.
Сърцето ми препуска насам-натам.

 

Нека шофираме
към бъдните дни,
стискайки волана
като пътеводител
към завета
да преодолеем всички „ трябва“ и „би могло“.

 


Вълчи игри

 

Това са спомени
за една любовна загадка –
толкова ярки и бляскави,
те режат като скалпел.

 

Роден съм в Сянката:
в глутница със същото име.
Години наред
суках майчино мляко.

 

Вълчетата растяха
и аз със тях, разбира се:
научих се да вия.

 

Бях по-силен от връстниците си,
но ето че ме споходи удар на съдбата.

 

Копнеех да бъда върколак –
какъв глупак!

 

Аз срещнах теб през ранната си младост…

 

Ние играхме, смяхме се и се крихме в дупката си –
В тайната си истина.
После се втурвахме в забранени зони,
Отвъд нашето укритие.

 

Но аз бавно се превръщах в човек
и козината ми опада:
твоите докосвания раняваха кожата ми.

 

Един ден –
бях опрял гръб в стената –
видях
как минаваш край мен – ти - моята вълчица!

 

Представих си животинската ти целувка.
Главата ми – пълна с диво блаженство.
Зъби, впити в (моята) плът:
сърцето ми се срина.

 

Ако трябва да пролея кръвта си
в твоята жестока лапа с дълги нокти –
нека съм в глутницата,
да съм се върнал.

 


Бунтовна молитва

 

Кървя
за Любов,
а Ти изцеждаш
Живота ми…

 

Ако Ти презираш нас, клетите,
по-добре да не се качваме на влака/да изпуснем случая.
Или Любовта е безусловна
само като еднопосочно разбиране?

 

Как можеш да изпитваш Любов,
ако не усещаш болка?
Как можеш да познаеш любовта
с безкръвно сърце и безкръвни вени?
Ако нямаш душа,
как ще си загрижен за всичко?

 

Господи,
понякога си мисля,
че си само един потаен шпионин,
ненаситен психоаналитик,
сложен за председател на свенливите небеса,
или просто сляп Дух,
спотаен зад своите щори…

 

Умирам
за Любов,
а Ти се рееш
високо…

 

Ако си отвъд цялата каша,
ние все пак сме във Времето и Пространството.
Ако си бездушна единица за индукция,
значи ние сме Твоите бъдещи спомени.

 

Ти ли си Първопричината,
единичността на всички желания?
Каква бе причината да включиш множествените Си умения?
Някаква себична алчност ли
бяхме създадени да подхранваме?

 

Господи,
понякога изглежда,
като че не отразяваш нищо,
изгубен в съня
на своето съвършенство:
никакво любопитство –
само мъглявина…

 

(Кървя за Любов, а Ти изцеждаш Живота ми…)

 


Липсваш ми

 

Тя беше гореща за кратко –
богинята на тщеславието/любовната слава.
Аз бях нейното безразсъдно разочарование …
Моята разголена душа бе осакатена…

 

Студени нощи…

 

Липсва ми твоята сянка,
която избледнява в скрежа/сланата
при падането на вечерта, в края на времето.
И защо се опитвах да стопля заснежения ти дом!
Ти си Ледената кралица на един самотен крал,
Абдикирал от трона.

 

Липсва ми твоето докосване,
макар мразовито и отчуждено.
През мъгливите ти чувства все пак виждам странни
живи въгленчета и слаб отблясък от жарава.
Ти се бориш, ти устояваш на искрите.
Нима предпочиташ мрака?

 

Липсва ми твоят глас, острото надзъртане в очите ми –
поглед като смразяващо копие.
Въпреки непрестанните ти „защо“,
ти и аз
можехме да достигнем звездите,
можехме досега да открием любовта.

 

Липсват ми твоите лъжи –
пеперуди, пърхащи по твоето лице.
Аз ги ловя с усмивка и охотно.
И кой сега е омагьосан след всички тези шмекерии?
Можех вече да съм разтопил сърцето ти с моя огън.
Нима пожалих преструвките ти!

 

Липсват ми твоите устни,
Парещи целувки – леден дъх.
Любовта е възкресение – завинаги замръзнала смърт…

 


Творение на ума

 

Създателят е направил Вселената перфектно място
което съществува в хармония.
Създателят е дал избор на човека –
Да бъде роб, или свободен!

 

Страхът и злобата, ненаситността и суетата –
Те ли са правилата на жестоката игра?
Могат ли любовта и радостта да заменят мрачната реалност?
Това творение на Ума ли е ?

 

Достатъчно смели ли сме ние - хората
да спечелим битката, която водим?
Достатъчно силни ли сме ние - хората
да запълним тези празни пространства отвътре
и да се изправим пред светлината?

 

Достатъчно умни ли сме хората
да променим курса, по който летим?
Достатъчно нормални ли сме ние - хората
да спрем да изгаряме дома, в който живеем
И умираме?

 


Котки и кучета

 

Ако продължаваме да се правим на слепи,
опитвайки се да подкупим любовта, то
тогава, самотни, сигурно ще намерим в Рая
само пепелища от тъжните си ридания.

 

Ако продължаваме да се правим на студени
опитвайки се да сломим живота – с молитвени вопли,
защо, за Бога, сме се родили дръзки,
а горещите ни сърца не смеят да са храбри!

 

Чудя се ще те видя ли усмихната още веднъж,
или ще извърша нежното невинно престъпление
да се извиня за свенливите си страхове –
безсмислен срамежлив смях през сълзи…

 

Сега вали като из ведро - същински потоп
от облаците в очите ми
и любовната ни трева все стои пожълтяла и неокосена
под смълчани небеса, слепи и студени като лед,
и умира…

 

Кой е котката, скъпа, и кой кучето?
Защо трябва да вием като жаби
… в гърлото…?

 


BIOLINKS:

 

https://www.metal-archives.com/artists/Konstantin_Jambazov/89298
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2

 

 



Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade