“Тя. Палечка” от Владимир Джамбазов

Приказката „Палечка“ от Ханс Кристиан Андерсен е отпечатана през 1835 г., смята се за негово оригинално творение, макар да се откриват отгласи от „Малечко Палечко“ на Шарл Перо, издадена през 1697 година, лилипутите на Джонатан Суифт от „Пътешествията на Гъливер“ (1726 г.), разказа на Волтер „Микромегас“ (1752 г.), приказката на E.T.A. Хофман „Повелителят на бълхите“ (1822 г.).

През май 2017 г. на сцената на ДКТ Стара Загора се появява новаторският спектакъл „ТЯ. ПАЛЕЧКА“ с постановката на ВЛАДИСЛАВА ДЖАМБАЗОВА, която само знаково ползва приказката на Андерсен. Ето как ни въвежда ВЛАДИСЛАВА в спектакъла:

„Човек е безкрайно самотен по пътя си. И мълчалив. Мълчим, защото се страхуваме, че няма да бъдем разбрани правилно. Или защото не можем да намерим точните думи. Или защото няма на кого да ги кажем. Това „вътрешно“ мълчание често е болезнено, но някак необходимо, за да можем да се вслушаме в себе си и да поемем във вярната посока.

„Палечка“ на Андерсен е само повод, от нея са използвани само някои сюжетни ходове от познатата история и най-вече отключващата ситуация – човекът в саксия. За разлика от героинята на Андерсен – малка колкото палец и толкова незначителна жертва на обстоятелствата, на която се случват разни независещи от нея премеждия, които по магически начин се саморазрешават, момичето в „ТЯ. ПАЛЕЧКА“ съвсем съзнателно решава да тръгне да си търси пътя и да намери себе си.

В едно грозно деформирано общество на нормалния гледат като на нещо недоразвито, чуждо, защото днес и тук всичко трябва да е „хипер“ и „мега“, да се вписва в наложените ни изкривени стандарти, а конфликтът между „големите“ и „малкия“ човек е ежедневие, думите все повече губят своето значение. И ако чакаш обществото да ти даде рамо, забрави че ще се случи: то старателно гледа да не стане, за да няма проблеми. Непрекъснато влизаш от филм във филм и нямаш време и възможност да се обърнеш към себе си.

В представлението няма текст, с изключение на този в песните. Има само действия, движения и интересна хореография на Росен Михайлов като символ, като знак. Думите така или иначе престанаха да имат стойност, звучат само някакви клишета, изгубили смисъл, които не ни говорят нищо. Думата „любов“ вече също звучи като клише и като нещо срамно. Говорим си едни неща, а отвъд думите – всеки, както си е наумил и както може“ – завършва ВЛАДИСЛАВА ДЖАМБАЗОВА.

За този спектакъл тя кани именития наш композитор ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ да напише музиката, а той ни пояснява нещата от своя гледна точка:

„В по-голямата част от предисторията откровено нямах пряко участие: идеята се роди и дълго зря у ВЛАДИСЛАВА, която отдавна живееше с желанието да разкаже с нови средства на сцената за човека, безкрайно самотен по своя път, за отчуждението в нашето общество, за страха да говорим, и този да замълчим вътрешно, за да се вслушаме в себе си и да поемем вярната посока. В един момент идеята доби и жанров образ – визуално-движенчески спектакъл, в който няма и грам диалог.

За ВЛАДИСЛАВА Андерсен бе само отправна точка и тя от раз замени оригиналните персонажи на Андерсен с техния съвременен еквивалент. И историята на всеки един от тях изискваше свой музикален израз. Веднъж наясно с концепцията и „какво“ имам да правя, трябваше да реша и „как“ да го направя. Музиката звучи през цялото време на действието, емоцията го коментира, рисува, доизразява го, движи го, предчувства го... За пиесата ВЛАДИСЛАВА сътвори и много силни стихове, които трябваше да бъдат превърнати в около 10 песни. И също като героите, сценографията и костюмите, и инструменталната музика, и песните трябваше да бъдат пъстри и стилово различни: от чиста електроника с препратки към световни имена, през модерния поп, фриволната виталност на мюзикъла, твърдия метъл, стилизирания танц с модерна хореография през ритми, пропити с дебелашки балкански мирис, та чак до средствата на електроакустиката, говорната композиция и звуковия дизайн“ – специално за нас споделя ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ.

Албума “ТЯ. ПАЛЕЧКА“ ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 24 април, след новините от 21.00 ч.

 

В предаването на 24.04.2021 г.: Владимир Джамбазов и албумът “Тя. Палечка”


ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ
ТЯ. ПАЛЕЧКА
музика към спектакъла на ДКТ Стара Загора „Тя. Палечка“, с автор и постановка Владислава Джамбазова
Премиера: 5 май 2017 г.


СЪДЪРЖАНИЕ:

01 - Начало „Тя. Палечка“ – Поливаме Палечка в саксията – 5:53
02 – Бунтът на Палечка – Песен на момчето – Срещу хората – В мола – 6:41
03 – Идват чантите - Мечта – Палечка и голямата чанта – Жабата боклукчийка – Балканско сватосване – 7:07
04 - 1 2 3 – Рок звезда – Еротична песен – Разпадам се – 9:28
05 - Мишката – Отвличане – 6:02
06 – Танго на Кърта с Палечка – Намираме крилете – Финал „Тя. Палечка“ – 7:05


©2021 Владимир Джамбазов


УЧАСТНИЦИ:

Композиция, аранжимент, изпълнител на инструменталните партии – Владимир Джамбазов

Гласове в песните: Латина Беровска, Владимир Джамбазов, Диляна Спасова, Цвети Пеняшки, Калоян Георгиев, Деница Янакиева, Янчо Иванов

Звукозапис: Благомир Алексиев, Ars Digital Studio, април 2017
Смесване и мастеринг: Владимир Джамбазов, април 2017, студиото на композитора


за АВТОРИТЕ:

Владимир Джамбазов
Владимир Джамбазов твори в почти всички музикални жанрове: солова, камерна и симфонична музика, електроакустична музика, джаз, музика за куклен театър, за игрално, документално и анимационно кино, за нови медии.
Участвал е в почти всички големи европейски и световни музикални фестивали, концертирал е в 43 страни в Европа, Северна Америка, Азия и Африка. Носител на редица наши и международни награди като II награда на конкурса по композиция на IHS в САЩ, два пъти - на Голямата награда на конкурса „7/8“ (2012 и 2013), Наградата на Фондация „Димитър Вълчев“ за театрална музика, седем награди за театрална музика за деца, в т.ч. - два пъти наградата на фестивала „Златен делфин“ и още много международни отличия.
Музиката на Владимир Джамбазов е записвана и издавана в България, Германия, САЩ и Япония и излъчвана от БНР, WDR (Германия), ORF(Австрия), в Хонг Конг и Канада, както и от френското и словенското национално радио.
Дискографията на негови творби включва издателства в България, Германия (Monopol records, Erdenklang и Cybele) и Leonardo Music Journal, САЩ.

Владислава Джамбазова

Завършва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Славчо Маленов и доц. Петър Пашов. Към днешна дата – режисьор в Драматично-куклен театър „К. Величков“ в Пазарджик.
Запазената марка на Владислава е авторската драматургия за повечето пиеси, които поставя като „Вещицата и шарената като дъга котка“, „Историята на храбрия оловен войник“, „Пат Пат“, „Рибарят и златната рибка“ „Как да се качим на небето“ и други. Авторската си пиесата „Лебедово езеро“ поставя с марионетки, нещо, което малцина у нас правят поради сложността на това изкуство. Работата ? с актьорите често е провокативна, но режисьорката познава отблизо актьорската работа, защото самата тя има зад гърба си участие и като актриса в над 20 заглавия.
Но новаторските търсения на Владислава Джамбазова през последните години са в полето на визуалния движенчески театър – една абсолютна terra incognita в България, и авторската ? пиеса „Тя. Палечка“, музиката за която ще звучи в „Картини от една изложба“, е първата по рода си, поставена в България.
Спектаклите на талантливия режисьор печелят награди на национални и международни фестивали като „Вълшебната завеса“, където в две поредни издания (през 2016 и 2017 г) Владислава печели наградата за съвременен прочит и фестивала „Двама са малко, трима са много“, на който - отново два пъти (през 2010 и 2016 г.) тя печели награда на Холандското жури.
Последният ? проект, който Владислава в момента поставя в ДКТ Бургас, е визуалният движенчески спектакъл „Ситуации по Голдберг“, вдъхновен от „Голдберг“ вариациите на Й. С. Бах.

СИНОПСИС:
(Начало Тя Палечка)

ПЪРВА КАРТИНА

От различни страни в тъмнината, прорязвана от тъмносин прожектор през сцената преминават ходом в различно темпо безлични човешки фигури в дълги найлонови шлифери с качулки и огромни отвесни баркодове на гърба. Високо над тях вървят търговски видео реклами. В дъното просветва бяло и в него преминава момче с големи бели криле, а след малко момиче в къса рокля излиза и се смесва с тълпата. Крачките на хората стават все по забързани, а правите линии се превръщат във все по-стесняващи се квадрати. Голяма дупка зейва в дъното и започва да засмуква хората. В нея, повлечено от тълпата, потъва и момичето.

Затъмнение. (Поливаме Палечка) Виждаме куклата Палечка в гигантска саксия, а над нея – огромна ръка с лейка. Изродени гласове обсъждат зад видео-кадър с десетки усти колко да поливат момичето, за да порасне.


---------------------------------------------------------------------------------------------------

Живата Палечка, разбунтувана, изскача устремно от саксията, твърдо решена да излезе от стерилния си живот и да влезе в реалния свят (Бунтът на Палечка) Песента ? рисува спомени от детството и майчиния глас, фалшив като светлото бъдеще, което ? е обещавал. Палечка тръгва и вече няма връщане назад.

Навън е Големият град. Палечка е смутена и не знае накъде да поеме. Появява се момчето с крилете, видимо за нас и абсолютно невидимо за нея (Песен на Момчето). Думите в откровената му песен казват всичко: „Някъде там... наднича твоето „аз““.

(Срещу хората) Изпълнена с решителност, Палечка тръгва към своята съдба. Тълпата безлични хора с баркодове отново връхлита срещу нея и въпреки съпротивата ? я повлича и запокитва пред търговски център. (В мола) Това е първият сблъсък на момичето с потребителско общество: видео реклами, музика, глъч, грохот на касови апарати и рекламни гласове, приканващи да се купува. Палечка влиза.
(Идват чантите и Мечта) Срещу нея с тромав танц пристъпват същества, закичени от глава до пети с големи пъстри пазарски чанти. Всичко е сюрреалистично и Палечка е замаяна. Времето забавя своя ход и момичето потъва в тази нереалност. После съществата изчезват, а на сцената влиза Огромната чанта. (Палечка и Голямата чанта) Доверчивото и любопитно момиче се заиграва с нея. Играта загрубява. Накрая Чантата глътва Палечка, за да я изплюе... на боклука.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

ВТОРА КАРТИНА

(Жабата – боклукчийка) Бунище.
Бутайки голяма самоделна вехтошарска количка, влиза Жабата – едно от онези най-низши същества, препитаващи се от отпадъците на социално силните. Нещо повече - за вехтошарката боклуците са не само средство за преживяване, а и велики „съкровища“ и неин единствен досег с мечтания и жадуван лъскав свят на богатите и успелите. Докато рови сред отпадъците и товари плячката, Жабата се натъква на Палечка. Мъчи се да натовари и нея, но Палечка се съпротивлява. Жабата сменя тактиката, спечелва доверието на момичето и го склонява да тръгнат заедно. Палечка е натоварена върху купчината боклуци и количката поема към дома на Жабата.

ТРЕТА КАРТИНА

(Балканско сватосване) В къщата на Жабата.
Вехтошарката пристига с Палечка в обиталището си. Вътре се носи грохот като в разгара на война. На изпочупено детско столче, превърнато в геймърско кресло седи жабокът, син на Жабата и трескаво играе игра на конзола, довлечена от бунището. Играта е неговият живот: разярява се, изпада в дива радост, трескаво блъска по копчетата с атрофирали ръце с останали само необходимите за компютърни игри пръсти, без да обръща никакво внимание на Палечка. Майката му изтръгва конзолата и му представя Палечка. Жабокът разглежда момичето, като я докосва, бута и щипе, дори търси слот, за да си включи клавиатурата, а Палечка се отбранява от отвратителните му опити за общуване. Жабата трескаво се суети около тях и насърчава двамата да се харесат, защото крои сватба. Общуването някак си потръгва, а наивната Палечка пак се подлъгва. Майка и син жаби сядат господарски върху боклуците в клошарската количка, а Палечка, нагласена с булчински воал, трябва да ги бута.
Палечка с усилие натиска количката, но в един миг осъзнава кошмарната ситуация и спира. Момчето с крилете се появява до нея, сакаш за да ? помогне в решението. Момичето изтласква количката с жабоците навън и ги зарязва - заедно с мрачното си бъдеще.

-------------------------------------------------------------------------------------------------
Върнала се в реалността, Палечка се опитва да се отърси от преживяното унижение. Съзряването минава през горчивия опит и разраняването на сърцето. (Едно – две – три) Момчето с крилете пее заедно с нея и опитва да я окуражи. Палечка тръгва без посока и се озовава пред врата на музикален клуб. Шумна тълпа я връхлита и мрачният клуб я поглъща.


ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Палечка е сред тълпа фенове в подножието на сцената. Така наречената звезда е Бръмбара, който изпълнява песен. (Рок звезда) Към края рок-величието съзира напълно омагьосаната от изпълнението Палечка. Публиката потъва в мрак, а Бръмбара бавно приближава към момичето. Интериорът се сменя, двамата остават сами. Бръмбара ще пее само за Палечка. Това е неговото любовно признание. Палечка е очарована, запленена и влюбена. (Еротична сцена) Момчето с крилете е ням свидетел на тази сцена и мъчително изстрадва всичко, без да може да помогне. Палечка е употребена и рок звездата ? обръща гръб, за да се върне обратно при своите фенове. Излъганото момиче открехва завесата и разбира, че нейният любим и всичко около него е една голяма измама. Светлините постепенно угасват, остава осветена само самотната Палечка.

ИНТЕРМЕДИЯ

Палечка е с разбито сърце, не знае накъде да върви. (Разпадам се) Невидимото момче с крилете пее до нея и ? дава кураж. Палечка Отново тръгва без посока.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

ПЕТА КАРТИНА

На улицата. (Мишката и Отвличане)
Виждаме Мишката. Тя не е силна, но е хитра и успешно се справя с живота... за сметка на другите. Понеже животът е гаден и за да си сит, по-добре е друг да изгори вместо тебе.
Вижда съсипаната Палечка и възможността да спечели от нея пари.
Мишката я предразполага, преструва се на мила и заинтересована и се опитва да я направи своя приятелка. Предлага ? да я заведе на сигурно място, където някой да се погрижи за нея. Палечка ? се доверява и двете, уж гонейки се, тръгват между движещи се в полумрака платна.
На платната виждаме как двама души влачат безсилното Момче, а после и на живо – как отрязват крилете му и го захвърлят.


ШЕСТА КАРТИНА

В бърлогата на Кърта. (Къртът – лихвар)
Къртът седи в гръб на огромно въртящо се кресло. Около него от дупки и иззад капаци един по един изпълзяват грозни, отблъскващи същества – неговите слуги. Всеки от бандата влачи по нещо, което Кърта с опипване и подушване вещо оценява и прибира. На един дава пари за откраднатото, от друг изтърсва скритото, трети сритва – според заслугите. Влизат Палечка и Мишката. Къртът подканя с жест Палечка да се приближи към него. Тя се оглежда за изход, но Мишката я избутва напред. Къртът обдушва със сумтене Палечка. Останал доволен от новопридобитата плячка, повиква Мишката и ? дава златния си ланец. Тя се оттегля при останалите бандити, а Къртът завърта Палечка около себе си в един насилствен ритуал, в един груб танц в ужасната му прегръдка. (Танго на Кърта с Палечка) Накрая Къртът хвърля момичето и на своите слуги. Полусъществата се гаврят с Палечка, а после я захвърлят на земята и изчезват.
(Намираме крилете) Бавно и мъчително, Палечка си налага да намери сили да стане. Тръгва из помещенията на мрачното подземие да търси изход. Натъква се на голям трезор; от него се носи сияние. Палечка го отваря. Пълен е с отрязани криле. Едни от тях още трептят. Палечка ги освобождава и те сякаш сами я повеждат към Момчето. То е станало видимо за нея и тя му връща крилете. Палечка и Момчето заедно побягват към нас. Осветлението изгасва, за да светне отново миг след това и да видим двамата, седнали на авансцената, точно пред нас, да ни гледат – щастливи и усмихнати.


ТЕКСТОВЕ НА ПЕСНИТЕ:

Първа песен на Палечка

Хей, не съм самотно цвете!
И аз имам и душа, нали?
Каквото беше - беше: отвяха го ветровете.
Мамо, цветна приказка ми разкажи!

Мама ще ти пее, нежно ще те залюлее.
Нани-на, нани-на за послушните деца!

Мамо, аз съм добре!
Но защо то нямаш лице?
И защо нямаш очи?
Мамо, мамо, кажи!
Мамо, покрий ме с твойте красиви лъжи.

Мамо, изгубих се...
Мамо, студено е.
Мамо, не знам накъде да вървя.

Нани-на, нани-на
На послушните деца мама ще дари крила.
С тях детето ще лети към сияйните звезди...

Хей, мамо, кажи
защо нямаш очи?
Нани-на, нани-на на послушните деца!
Нани-на, хайде, спи, мама над съня ти бди.

Хей, мамо, кажи
защо нямаш лице?
(говор) Торбалан ли го взе?


Песен на Момчето

Някъде там – на ръба на безкрая.
Някъде там плаче тъжна луна.
Някъде там ще се срещнеш със себе си.
Някъде там има диви цветя.

Някъде там някой теб ще обича.
Някъде там се целуват звезди.

Някъде там своя приказен свят ще откриеш,
някъде там – зад високи и светли треви.

Някъде там, непотърсено, тихо те очаква без глас,
някъде там зад гърба ти наднича твоето аз...
Твоето аз, твоето аз...


Песен на Жабата

Оглеждам, намирам,
преравям, сортирам.
Тук всичко, всичко, всичко
складирам, прибирам.

Безценното, най-ценното
най-шарено, най-скъпото
най-вкусното, модерното
ще си намеря, ще си намеря аз!

Безценното, най-ценното,
най-шарено, най-скъпото
най-вкусното, модерното
ще си намеря, ще си намеря аз!
ще си намеря, ще си намеря аз!


Едно – две - три

Усилвам сетивата. Ето, така. (Едно, две, три)
Вече нямам сърце, а рани. Вместо очи. (Едно, две, три)
Отдавна се лутам, напълно сама.
Вече нямам сълзи - разранена душа. (Едно, две, три)

Толкова си близо, че ме виждаш почти. (Едно, две, три)
Толкова си близо, че те чувам дори. (Едно, две, три)

Едно, две, три.
Едно, две, три.
Едно, две, три.
Едно, две, три….


Рок звезда

Мое тъжно момиче, знам, ще ме заобичаш
Защото съм вятър, а ти си трева.
Ще премина през тебе, ще се слеем с нощта
Защото аз съм болка, а ти си тъга.

Търсиш ли някакви истини или сладка лъжа
Просто карай, върви, ще се слеем с нощта.
В този див и скапан свят ще съм твоят любим непознат.
Мое мили момиче, само днес ме обичай.
Защото аз съм болка, а ти си тъга.


Еротична сцена

Усещам дъха ти и те искам. Сега.
Ръцете ми парят. Търсят твойта тъга.
Косата ти влажна е, твойто име шептя.
Пулсират очите ми. Просто времето спря.
Искам те. Сега. Искам те. Сега.
Искам те. Сега. Искам те - сега.

И потъваме в облаци, и изчезва света.
О, как търся те, искам те, моя нежна тъга!
Няма вчера и утре, има само сега.
Моя нежна въздишка, моя сладка вина.

Искам те. Сега. Искам те. Сега.
Искам те. Искам те – сега...сега... сега...


Разпадам се

Накъде да вървя? Просто свърши света...
И изчезвам съвсем като мокра следа...
А това е просто ден. Просто някакъв ден.
Просто някакъв скапан ден...

Остани в твоя свят, в твоя малък свят.

Разпадам се на хиляди парченца самота
Изчезваме, пропадаме във чуждата лъжа.

Остани в твоя свят, в твоя свят!
Остани в твоя малък свят.
Затвори си прозореца! Затвори и сърцето!
Ето - не плачеш и се добре.
Забрави тази нощ! Този сън забрави!
В твоя мъничък свят остани!

Разпадам се на хиляди парченца...


Песен на Mишката

Животът е една скапана таратайка. Да!...
Знам, че звуча сякаш нещо се вайкам.
И не че много на умна се правя пред вас
обаче тез‘ работи разбирам ги аз.

Уж палиш, бръмчиш със мръсна газ
Но ето – таратайката гасне след час!
И буташ, и теглиш, ругаеш на глас:
„Защо пак на мене? Защо точно аз?“

О, да, знам си отдавна – животът е гаден.
И е по-добре да си сит, отколкото гладен!
Никой даром не дава и вечно лихва дължиш
Или плащаш навреме, или просто гориш.

Ако ти си добре – някой друг ще е зле.
Ако аз съм добре – друг дърво ще гризе.
Така че...


Песен на Кърта

Някой казва – гадняр съм, мръсен лихвар.
Ще пълзиш на колéне – аз съм твоят олтар.
Може би съм престъпник, потънал във грях...
Аз ще купя дъха ти, а ти ще се гърчиш от страх!

Просто трябва ти чудо да избягаш от мен.
Щом смеха си изгубиш – тук оставаш във плен.
Аз купувам, продавам твойта душа.
Хайде, дай ми причина, за да те пощадя.

Всяка твоя минута безпощадно крада.
Аз съм твоята болка, твоят ад без слънца.
Аз купувам, продавам мъка и страх.
Аз съм твоят кошмар, твоят тягостен мрак.


Финална песен - същата като Рок звезда


Автор на текстовете на песните:
Владислава Джамбазова

ПРЕПРАТКИ:
https://www.facebook.com/vladimir.djambazov
https://www.facebook.com/vladislava.djambazova
https://ubc-bg.com/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%94%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2

 



Copyright     KartiniOtEdnaIzlojba.bg 2009 Created By WebTrade