Музикантите от австралийската група UNITOPIA се опитват да предизвикат в сърцето и душата на слушателя ярки образи и да провокират с теми за забързаното темпо на живота и човешките взаимоотношения, политическите и социалните сблъсъци, здравословното състояние, представени изключително в положителна и възвисяваща светлина.
В музикално отношение те възприемат стила progressive rock като рамка, в която включват елементи от такива жанрове като класическа музика, world, jazz, hard rock и groove.
Тяхното пето заглавие в дискографията им, „SEVEN CHAMBERS“ („СЕДЕМ КАМЕРИ“), е издадено след две години работа през 2023 г. Това е концептуален албум, базиран на преживяванията на музикантите от групата следствие на различни болести, някои на границата между живота и смъртта, с който те свидетелстват за излекуването си с повод за оптимизъм и основание за надежда. Става дума за сериозни сърдечни заболявания като инфаркт, злокачествен тумор, метаболитни нарушения, ставни заболявания и психологически катаклизми.
Ето какво споделят авторите на албума:
„Болестта ни променя. Нашият личен опит е уникален, но споделяме обща слабост: рано или късно здравето ни ще се разклати. Природата може да ни предразположи към трудности в резултат на грешки в нашия генетичен код. Дори и щастливците в крайна сметка достигат старост, където илюзията на младостта за неуязвимост изчезва. С напредването на живота ние трябва да продължаваме да се борим в превозно средство, което става все по-ненадеждно. Битува поговорката: "Това, което не те убива, те прави по-силен." Но истината е, че болестта може да остави болезнени белези, слабост или травми. И вместо да се хвърляме като бикове към утрешния ден, както правят юношите, ние тревожно пристъпваме към бъдещето, хвърляйки нервни погледи през рамо. Но да надмогнем болест може да ни дари със свобода и напредък, които да променят живота ни. Може да развием способността да виждаме нещата по-дълбоко; може да открием повишено чувство за фокус, или усещане за призвание. Този опит може да се превърне в закаляващ огън, чрез който нашият потенциал се превръща в умения. Този опит също така ни дава въздействащи истории, които да разказваме.
Това, което не ни убива ни прави... по-шумни! В шест от седемте стаи се влиза през вратите на нашите лични преживявания. Текстовете рисуват образи на събития от нашия живот, като фокусът е насочен към това как тези събития са оформили умовете ни.
Седмата стая разказва за изпълнения с вдъхновение живот на Helen Brooke Taussig (основател на педиатричната кардиология в САЩ – б.а.) – как здравословните проблеми в детството ? поставят началото на доживотна кариера в областта на медицината.
Като спътници в това пътуване на уязвимост, но и на мощ, ние се надяваме, че нашият албум ще ви създаде усещане за приятелство. Тези думи и музика означават много за нас и ние гордо ви представяме това произведение на страст и възприятие!“
В последната си версия UNITOPIA включва нови попълнения, наред с постоянните членове певецът MARK TRUEACK и пианистът SEAN TIMM. Това са STEVE UNRUH на флейта и цигулка, двете ярки американски легенди в лицето на бас китариста ALPHONSO JOHNSON (знаем го от участията му с Weather Report, Carlos Santana, Wayne Shorter, Steve Hackett, Phil Collins) и гуруто на барабаните CHESTER THOMPSON (Frank Zappa, Weather Report, Genesis, Phil Collins), както и британския китарист JOHN GREENWOOD.
Албума „SEVEN CHAMBERS“, или „СЕДЕМ КАМЕРИ“, ще чуем в предаването “Картини от една изложба®” на програма “Хоризонт” на БНР в събота, 19 октомври, след новините от 22 ч.
В предаването на 19.10.2024 г: Unitopia и албумът „Седем камери“
UNITOPIA
SEVEN CHAMBERS
Date of Release: August 25th, 2023
SONGS/TRACKS:
Disc 1:
1.Broken Heart - 8:31
Lyrics By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
Music By – John Greenwood, Sean Timms
2.Something Invisible - 6:39
Lyrics By – Mark Trueack
Music By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
based on an original composition by Alexander Kulak.
3.Bittersweet - 7:20
Lyrics By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
Music By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms, Steve Unruh
4.Mania (12:29)
Lyrics By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
Music By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms, Steve Unruh
4.1 Part 1 - Down
4.2 Part 2 - Up
4.3 Part 3 – Frenzy
5.The Stroke of Midnight - 9:38
Lyrics By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
Music By – John Greenwood, Sean Timms, Steve Unruh
Disc 2:
6.Helen (19:15)
Lyrics By – Mark Trueack, Sean Timms
Music By – John Greenwood, Mark Trueack, Sean Timms
6.1 Part I - Tuesday's Child
6.2 Part II - Can You Hear Me?
6.3 Part III - Too Much Trouble
6.4 Part IV - Everything Will Be Alright
6.5 Part V - Every Child
6.6 Part VI - Can You Hear Me?
7.The Uncertain - 18:35
Lyrics By, Music By – Steve Unruh
©2023 Progrock.com’s Essentials, LLC
CREDITS:
Mark “Truey” Trueack – Lead and backing vocals
Sean Timms – Keyboards, programming, rhythm guitar, backing vocals
Steve Unruh – violin, backing vocals, flute, rhythm guitars, mandolin
John Greenwood – Lead and rhythm guitar, backing vocals, mandolin, keyboards, programmed orchestration
Chester Thompson – drums
Alphonso Johnson – bass
Drums – Brody Green (tracks: 1, 2 3, 5)
Producer – Unitopia
Mixed and mastered by Sean Timms at Timms Tunes, Adelaide, Australia
Artwork, Layout – Ed Unitsky
LYRICS:
Broken Heart
Something's happening to me
I feel no pain, but I don't seem quite the same inside
No control, body shutting down
So confused, I had to run and hide
As I near another fork in the road
A final frontier, another station
Help me now as darkness looms
I am in need of resuscitation
So confronting
I don't understand
All consuming
This sanguine sleight of hand
Say goodbye to youth, vitality
I can feel my sad reality
A long life lifted through the grey
Will I live to fight another day?
If I can keep this broken heart beating
Is something happening to me
Dropped into this chamber shadows all around
Hazy feelings, powerless to resist
Bright lights, sharp needles, muffled sounds
So confronting
I don't understand
Say goodbye to youth, vitality
I can feel my sad reality
A long life lifted through the grey
Will I live to fight another day?
Say goodbye to youth, vitality
I can feel my sad reality
A long life lifted through the grey
Will I live to fight another day?
If I can keep this broken heart beating
There's a light
A conclusion
There is no sense in worrying
A clearer sight
No confusion
Drop the millstone I am carrying
Is there hope?
A sweet solution?
There is no sense in worrying
Something's happened to me through the other side
A different kind of pain
Feelings clouded; senses shrouded
Hope I never feel that way again
Something's happened to me, fundamental changes
Bargains, exchanges, gonna die of something
But likely something else
The best intent A new resolve that all too quickly melts
Life is full of hazards
Pitfall and dangers
Will I spend the time that's left
In the company of strangers?
Say goodbye to youth, vitality
I can feel my sad reality
A long life lifted through the grey
Will I live to fight another day?
Say goodbye to youth, vitality
I can feel my sad reality
A long life lifted through the grey
Will I live to fight another day?
If I can keep this broken heart beating
Something Invisible
You hope that everything is normal
Everything needs to be clear
The more I come to realize
There’s an unknown factor to fear
That one day, something new appears
Why is there so much hesitation?
Deadly to mankind, not visible in origin
What is the explanation?
Just because you cannot see
There is something inside me
It doesn’t mean that there’s nothing there at all
It seems that I’m okay, that’s what they say
Something invisible finds a way, finds a way
Something invisible finds asylum
Out of time, nowhere to turn
Panic-stricken, what did I learn?
Open mind, special kind
The faith that I had soon will burn
Completely vulnerable, incapable
Of the challenge that lies ahead
Growing so fast, this mass taken form
Concealed and waiting, like a looming storm
It doesn’t mean that there’s nothing there at all
It seems that I’m okay, that’s what they say
Something invisible finds a way, finds a way
Something invisible finds asylum
It’s something I can’t not see, something inside of me
I am helpless this growth doesn’t want to go
Scanning and probing, it’s learning how to grow
No compromise
It doesn’t mean that there’s nothing there at all
It seems that I’m okay, that’s what they say
Something invisible finds a way, finds a way
Something invisible finds asylum
Bitter Sweet
I'm not myself anymore
I change from my earlier life
Not the way I used to be
I crave sweetness
But I don't want you to think
That I'm asking for comfort
Not feeling myself right now
My sugar is way too high
Treading water, I don't understand
Thoughts come like a whirlwind
This vessel too many demands
Every current every course
Steer's me further adrift
Like a broken-down engine
An overworked engine
Can last
Dreamers
Teachers
Scholars
Seekers
There are trials
Failures
Rallys
Breakthroughs
Bittersweet
Bittersweet
We are what we eat
Tingling fingers, dusky toes
Constant thirst, night time flows
Vision blurring, darkened veils
Renal pressure, filter fails
Like a broken-down engine
An overworked engine
Can't last
Pioneers
Pilgrams
Poets
Painters
There are trials
Failures
Rallys
Breakthroughs
Breakthroughs
Twice a day beneath the skin
Inject lifesaving insulin
Lancet prick to draw the blood
Assure myself all is good
Overboard, towards the black
Coma waits if I don't act
Islets in a bloody sea
Can't export my remedy
I don't know what to do
Chocolate bars and summer treats (Ma, ma, ma, ma)
Soda pop, ice cream and bags of sweets (Oh)
Milkshakes, fruite-cakes, fondue dips
Sausage beans and fish and chips
Spaghetti, meatballs, green eggs and ham (Hmm)
Rich cream, waffles with syrup and jam
Burger, Fries, and peanut brittle
Hot dogs, cheese, and jelly skittles
This is what we eat
Do we count the cost
We either find another way
Or we're lost
White fish, salmon, broccolini
Vegetables, leafy greens, Bocconcini
Oats, nuts, seeds and forest fruits
Soya, kale, and spinach and bean shoots
Tofu, carob, hummus and beetroot
Snow peas, green beans, and grape fruit
Lentils, yogurt, eggs and brown rice
Lean white meet, hmm
(Very nice) Very nice
Now we know what we should eat
Do we count the cost
(One, two, three, four, five, six, seven, eight, nine, ten, eleven, twelve)
We either find another way
Or we're lost
Or we're lost
Or we're lost
To live longer
Stronger
Stronger than before
Mania
Part 1 – Down
A cold, cold absence
A hollowed-out feeling
With wounds that never show
Never bleed, never healing
I feel the tears are brimming
Like a water in a glass
Unsteady and too full
The shutters close and no light will pass
I wake into a nightmare, I cannot see the end
I live between the corridors, with silence as my friend
Don’t you bother talking, there’s no one home to listen
Not frightened of dying
I’m more afraid of living
Eyes speak a thousand words
I live my life in minor chords
Deep is the darkness before the dawn
Eyes speak thousand words
Moving slowly thinking flawed
Can’t find the strength to carry on
A grey, grey winter
Pervades my soul
No shelter from this bitter storm
Can’t defy, can’t control
I live amongst the shadows
I’m walking through the ruins
No will to keep on fighting
Unsure of what I am doing
Another fucking nightmare I cannot comprehend
Trapped between the corridors that never seem to end
Eyes speak a thousand words
I live my life in minor chords
Deep is the darkness before the dawn
(Languishing as time melts)
Eyes speak thousand words
Moving slowly thinking flawed
Can’t find the strength to carry on
It’s a dance shrouded with duality
But in complete isolation
A barren, lifeless ballet
That I’ve filled with desperation
My eyes won’t seem to open
Feel them burning from the inside
My bed become my prison
I can’t face the world, I need to run and hide
Padded cell, private hell
Why am I so distorted?
In my head it’s all breaking down
I feel so deserted
Eyes speak a thousand words
I live my life in minor chords
Deep is the darkness before the dawn
(Languishing as time melts)
Eyes speak thousand words
Moving slowly thinking flawed
Can’t find the strength to carry on
Part 2 – Up
Daylight streams through
Need to realign, me and you
On board, upright
I can look at things with insight
Clouds gone, full sun
Shed the heavy dark and move on
Light steps, stand straight
Break out and try to lose weight
Feels like I’m through the worse of this
Moving back towards the things I’ve missed
Every day brings me further on
Sorrow’s twilight, joy’s dawn
Feeling almost normal, glad to be with you
Thinking on the level, working better, too
Sad I put you through it, sad I made you cry
Happy that I’m through it, and out the other side
Feel deep… fly high
A black sheep… testify
Double speed… lightning quick
Intercede… I’m frantic
Feels like I’m through the worst of this
Moving back towards the things I’ve missed
And every day brings me further on
Sorrow’s twilight, joy’s dawn
Feeling almost normal, glad to be with you
Thinking on the level, working better, too
Sad I put you through it, sad I made you cry
Happy that I’m through it, and out the other side
Feeling almost normal, glad to be with you
Thinking on the level, working better, too
Sad, I put you through it, sad I made you cry...
Part 3 – Frenzy
Escape, I’m out, there’s no going back
Distract, react, I step through the crack
I’m no longer tethered by muscle and bone
Inhabit a universe all on its own
Animation, creation, with no deviation
Genius, meaningless lacking relation
Yearning cavity defying gravity
Gunning and running approaching depravity
So much better that anyone else
Smarter, faster, art itself
Over the edge in one mighty bound
Into the night away from the ground
I’m flying!
The stroke of midnight
There’s nothing left, I’m only right
You’re not really there when you’re out of my line of sight
Move my fingers, make a fist
It’s too hard to do when those parts of you don’t exist
The capsule’s breached, the way is sealed
And nervous drivers wait, congealed
I thought I might have had longer, at least a few more years…
But consciousness is waning as the stroke of midnight nears
A numbness here, twitching there
A strange inability to rise up from my chair
Frustration grows, I think OK
But why can’t you understand what it is I’m trying to say?
My head feels heavy, my words are slurred
I’m caged up like a broken bird
Troubled mind, a mortal dream, nothing is what it seems
Everything is dark as I float in and out of sleep
I’m losing my self
I’m beginning to realize… I can’t move forward
A feeling of incompleteness, my limbs refuse to work
I’m bound inside this shell
I feel like I’m falling…
A long road ahead, a new day to live
The need to find myself again, I had so much to give
My will is strong, but me body betrays
Whatever gains my recovery makes, I still have this malaise
My head is lighter, my words less slurred
Daily labours have been transferred
A clearing mind, a hopeful dream, floating slowly, drift downstream
Everything is light as I see what lies ahead
Retrieving myself
And everything is clear again
Trying to feel normal
As the stroke of midnight nears
Helen
Part 1 – Tuesday’s Child
Infected heart in isolation
Never sleeps or eats, just wastes away
Fear and shame consumer her
And dreads the dying of the day
Taken from me far too soon
The pain transferred, the time before
The shroud of sorrow, endless gloom
The lovely Edith, here no more
Hopes are fading, all the while
Knowing well how long it lingers
Loss of hearing, loss of faith
Learn to listen with my fingers
I won’t let this beat me
I won’t let this go
This will not define me
Tuesday’s child will grow and grow
But I won’t let this beat me
I won’t let this go
This will not define me
Tuesday’s child will grow and grow
Consumption calls and death’s release
Misery has come to stay
And who would choose this dread disease
There’s got to be some other way
And even though the path is long
The journey made won’t be in vain
And though my sadness, I sing my song
Though my tears run like the rain
I won’t let this beat me
I won’t let this go
This will not define me
Tuesday’s child will grow and grow
I won’t let this beat me
I won’t let this go
This will not define me
Tuesday’s child will grow and grow
Part 2 – Can You Hear Me?
My hands are guiding me
A little bit of you, a little bit of me
It’s not that impossible to see
What I’m trying to do for all humanity
Why won’t you accept me for who I am
Maybe I could be the future?
I hold many secrets in the palm of my hand
But these wounds won’t need a suture
Can you hear me?
Can you hear my cry?
Why is no one listening?
Please, someone, look me in the eye
Although we are equals you won’t let me in
Even though I have what it takes
So many sufferings, so many within
Lost before another morning breaks
With frustration setting in, I’m sitting all alone
Hoping for a chance to speak the truth
At the back of your thoughts, can’t you see I’m flesh and bone,
Looking at the shadows of my youth
Can you hear me?
Can you hear my cry?
Why is no one listening?
Please, someone, look me in the eye
Part 3 – Too Much Trouble
Hopeless curiosities, inflammation of the heart
Incorrect hypotheses, created works of art
Blueness in their faces, hands and arms alike
A million different cases, then the spark ignites
“Too much trouble” he said, “I don’t want to try”
“Too much trouble” he said, “I’d rather let them die”
“Too much trouble” he said, “I don’t want to try”
“Too much trouble” he said, “I’d rather let them die”
Part 4 – Everything Will Be Alright
Little baby Eileen, blue as blue can be
Fifteen months and painful thin, dying be degrees
Not expected to survive
With me, her only hope
And with her end, a new beginning
Heard through a stethoscope
People came from far and wide, to save their newborns life
The charming place, the velvet promise, guide the sage’s knife
Sharing knowledge, working hard, the fame of treatment grew
A healthy babe in mother’s arms
No longer coloured blue
“Je suis maintenant un tout autre petit garçon…
Je vais pouvoir aller jouer avec mes petits camarades”
Bright pink cheeks, bright lips, the stuff of pure delight
Growing stronger every day, now I play just like the others might
Tens of thousands saved, saved, she gave a life of sacrifice
Now everything will be alright
Everything will be alright
Part 5 – Every Child
I did not let this beat me
I didn’t let it go
This did not define
Every child will grow and grow
I did not let this beat me
I could not ever quit
The heart I gave to others
Where all the pieces fit
I did not let this beat me
I didn’t let it go
This did not define
Every child will grow and grow
I did not let this beat me
I could not ever quit
The heart I gave to others
Where all the pieces fit
Part 6 – Can You Hear Me?
Passing on the knowledge
Gathering all as one
Publishing foundations
And all the deeds that have been done
Cleared through the research
Stronger through the science
Hopeful for the future
Never-ending guidance
Can you hear me?
You don’t need to wonder why
Now there’s someone listening
When we sing our lullabies
You can see me
You will multiply
The light that’s in your eyes
Reaching for the sky
Reaching for the sky
The Uncertain
“Goodbye” is so much closer than “Hello”
The lines we know caught in undertow
Looking out but never in
Thought I could not lose
But never tried to win
Preoccupied, cells solidify
And time slips by across a great divide
If the mirror never lies
Suddenly, I think I might be terrified!
I am the center of everything, I am the invincible man
I’m the core!
Cancers in the realm of impossible, this is the impossible scan
Furthermore…
I cannot die before my father! My daughter!
Treacherous mutation taking over
Center, how can this be real?
Stuck here in awaiting and wondering
Watching as my world topples down
Domino
Synapse and security snapping
My surety collapsing to ground
Now, what do I know?
There is no pretense nor deceit, no faking at the gates of hell
Just raw existence
Exposed and unconcealed
Cast out and wandering, cast out and wandering
Surfing the hourglass
Unbound
Self-serving royalty, suspicious loyalty
King who would be clinging to a plastic crown
Forty days in the enigma spins me ‘round
In the land of The Uncertain, I am found
I am a grain of sand, just a grain of sand
All of my arrogance crumbling down
Beauty and frailty, beauty and frailty
Wonders I could not see surround
Forty days in the enigma brings me ‘round
In the land of The Uncertain, I am found
Forty days in the enigma brought me ‘round
In this land of The Uncertain, I am found
From a state of hypnotized
I’m awakened, I begin arising
Unexpected, I received the gift of death
Broken open, now I’m free and amplified
The fall and rise
That writes our course of life
Toward open mind
The blessing in demise
Frailty and beauty, I have known
In the land of The Uncertain
I am home
Frailty and beauty, I have known
In this land of The Uncertain
I am home
Горчиво-сладко
Вече не съм себе си
Променям се след предишния си живот
Не съм такъв, какъвто бях преди
Жадувам за сладост
Но не искам да мислиш
Че моля за утеха
Не се чувствам себе си в момента
Захарта ми е твърде висока
Плавам, но не помръдвам, не разбирам
Мислите идват като вихрушка
Този съд изисква твърде много
Всяко течение всеки поток
Ме отклонява все повече
Като развален двигател
Претоварен двигател
Може да издържа
Мечтатели
Учители
Учени
Търсачи
Има изпитания
Провали
Събирания
Пробиви
Горчиво-сладко
Горчиво сладко
Ние сме това, което ядем
Изтръпнали пръсти, мургави пръсти на краката
Постоянна жажда, нощта тече
Зрението се размива, потъмнели воали
Бъбречно налягане, филтърът не работи
Като развален двигател
Претоварен двигател
Не може да издържи
Пионери
Пилигрими
Поети
Художници
Има изпитания
Провали
Събирания
Пробиви
Пробиви
Два пъти на ден подкожно
Инжектирам животоспасяващ инсулин
Убождам се с ланцет, за да пусна кръв
И да се уверя, че всичко е наред
Зад борда, към чернотата
Очаква ме кома, ако не действам
Островчета в кърваво море
Не мога да изнасям лекарството си
Не знам какво да правя
Шоколадови блокчета и летни лакомства (Ма, ма, ма, ма)
Газирана вода, сладолед и торби с бонбони (О)
Млечни шейкове, плодови торти, фондю
Колбаси и риба и чипс
Спагети, кюфтета, зелени яйца и шунка (Хм)
Наситен крем, вафли със сироп и конфитюр
Бургер, пържени картофи и крехки фъстъци
Хот дог, сирене и желирани бонбони
Това е, което ядем
Да смятаме ли цената
Или ще намерим друг начин
Или сме изгубени
Бяла риба, сьомга, броколи
Зеленчуци, листни зеленчуци, моцарела
Овес, ядки, семена и горски плодове
Соя, зеле, спанак и бобови кълнове
Тофу, рожков, хумус и червено цвекло
Снежен грах, зелен фасул и гроздови плодове
Леща, кисело мляко, яйца и кафяв ориз
Бяло месо, хм
(Много хубаво) Много хубаво
Сега знаем какво трябва да ядем
Да смятаме ли цената
(Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единадесет, дванадесет)
Или ще намерим друг начин
Или сме изгубени
Или сме изгубени
Или сме изгубени
Да живеем по-дълго
По-силни
По-силни от преди
Мания
Част 1 – Надолу
Студено, студено отсъствие
Чувство на празнота
С рани, които никога не се виждат
Никога не кървят и никога не зарастват
Усещам как сълзите са на ръба
Като вода в чаша
Нестабилна и прекалено пълна
Щорите се затварят и никаква светлина няма да премине
Събуждам се в кошмар, не мога да видя края
Живея между коридорите, с тишината като мой единствен приятел
Не си прави труда да говориш, няма никой вкъщи, който да те чуе
Не се страхувам от смъртта
Повече ме е страх да живея
Очите говорят хиляди думи
Живея живота си в минорни акорди
Мракът преди зазоряване е дълбок
Очите говорят хиляди думи
Движа се бавно, мислейки погрешно
Не мога да намеря сили да продължа
Сива, сива зима
Пронизва душата ми
Не намирам подслон от тази люта буря
Не мога да й се противопоставя, не мога да я контролирам
Живея сред сенките
Вървя през руините
Няма воля да продължавам да се боря
Не съм сигурен какво правя
Още един проклет кошмар, който не мога да разбера
В капан из коридорите, които сякаш нямат край
Очите говорят хиляди думи
Живея живота си в минорни акорди
Мракът преди зазоряване е дълбок
(Вехна, докато времето се топи)
Очите говорят хиляди думи
Движа се бавно, мислейки погрешно
Не мога да намеря сили да продължа
Това е танц, обвит в двойственост
Но в пълна изолация
Безплоден, безжизнен балет
Който съм изпълнил с отчаяние
Очите ми сякаш няма да се отворят
Усещам как те изгарят отвътре
Леглото ми се превърна в мой затвор
Не мога да се изправя пред света, трябва да избягам и да се скрия
Подплатена килия, личен ад
Защо съм толкова изкривен?
В главата ми всичко се разпада
Чувствам се толкова изоставен
Очите говорят хиляди думи
Живея живота си в минорни акорди
Мракът преди зазоряване е дълбок
(Вехна, докато времето се топи)
Очите говорят хиляди думи
Движа се бавно, мислейки погрешно
Не мога да намеря сили да продължа
Част 2 – Нагоре
Дневната светлина струи
Трябва да се пренастроим, аз и ти
На борда, изправен
Мога да гледам на нещата с проницателност
Облаците изчезнаха, в небето има само слънце
Изхвърлям тежкия мрак и продължавам напред
С леки стъпки, изправям се
Изкопчвам се от клетката и се опитвам да отслабна
Имам чувството, че съм най-лошото е зад мен
Връщам се към нещата, които съм пропуснал
Всеки ден ме води напред
Неистово напред
Чувствам се почти нормално, радвам се, че съм с теб
Мисля на ниво, работя по-добре
Тъжно ми е, че те подложих на това, тъжно ми е, че те разплаках
Щастлив съм, че преминах през това и излязох от другата страна
Чувствам дълбоко… Летя високо
Черна овца… Свидетелства
Двойна скорост... светкавично бързо
Ходатайствайте... Неистов съм
Имам чувството, че най-лошото е зад мен
Връщам се към нещата, които съм пропуснал
И всеки ден ме води все по-напред
Здрачът на скръбта, зората на радостта
Чувствам се почти нормално, радвам се, че съм с теб
Мисля на ниво, работя по-добре
Тъжно ми е, че те подложих на това, тъжно ми е, че те разплаках
Щастлив съм, че преминах през това и излязох от другата страна
Чувствам се почти нормално, радвам се, че съм с теб
Мисля на ниво, работя по-добре
Тъжно ми е, че те подложих на това, тъжно ми е, че те разплаках
Щастлив съм, че преминах през това и излязох от другата страна
Част 3 – Лудост
Бягство, аз съм навън, няма връщане назад
Разсейвам, реагирам, стъпвам през пукнатината
Вече не съм обвързан с мускули и кости
Обитавам една цяла вселена
Одушевяване, творение, без отклонение
Гениалност, безсмислена липса на връзка
Копнеща кухина, противопоставяща се на гравитацията
Стрелба и бягане, приближаващи се до поквара
Толкова по-добре от всеки друг
По-умно, по-бързо, самото изкуство
Над ръба в една мощна граница
В нощта далеч от земята
Аз летя!
Когато часовникът удари полунощ
Нищо не остана, аз съм сам
Не съществуваш наистина, когато си извън полезрението ми
Раздвижвам пръстите си, свивам ги в юмрук
Твърде трудно е да се направи, когато тези части от теб не съществуват
Капсулата е пробита, пътят е запечатан
А изнервените шофьори чакат, струпани
Мислех, че може да имам повече, поне още няколко години...
Но съзнанието отслабва с наближаването на полунощ
Изтръпване тук, потрепване там
Странна неспособност да стана от стола си
Напрежението расте, мисля добре
Но защо не можете да разберете какво се опитвам да кажа?
Главата ми тежи, думите ми са неясни
Затворен съм в клетка като счупена птица
Разтревожен ум, смъртен сън, нищо не е такова, каквото изглежда
Всичко е тъмно, докато влизам и излизам от съня
Аз губя себе си
Започвам да осъзнавам… не мога да продължа напред
Усещам се непълен, крайниците ми отказват да работят
Окован съм вътре в тази черупка
Чувствам се, сякаш падам...
Предстои дълъг път, нов ден за живеене
Трябва да намеря себе си отново, имах толкова много да дам
Волята ми е силна, но тялото ми ме предава
Какъвто и напредък да има възстановяването ми, все още имам тази болест
Главата ми е по-лека, думите ми по-малко неясни
Ежедневните трудове са прехвърлени
Умът ми се избистря, сънят ми е пълен с надежда, бавно се нося надолу по течението
Всичко е леко, като виждам какво предстои
Прибирам себе си
И всичко отново е ясно
Опитвам се да се чувствам нормално
С наближаването на полунощ
Хелън
Част 1 – Детето на вторник
Заразено сърце в изолация
Никога не спи и не яде, просто линее
Страхът и срамът я поглъщат
И се страхува от смъртта на деня
Отнета от мен твърде рано
Болката бе пренесена, предишното време
Було от скръб, безкраен мрак
Прекрасната Едит, няма я повече
Надеждите избледняват, през цялото време
Знаем добре колко време се задържа
Загуба на слуха, загуба на вяра
Уча се да слушам с пръстите си
Няма да позволя това да ме победи
Няма да се откажа
Това няма да ме определя
Детето на вторник ще расте ли, расте
Няма да позволя това да ме победи
Няма да се откажа
Това няма да ме определя
Детето на вторник ще расте ли, расте
Туберкулозата се обажда, смъртта става освобождение
Мъката дойде, за да остане
И кой би избрал тази страшна болест
Трябва да има друг начин
И въпреки че пътят е дълъг
Няма да бъде извървян напразно
И въпреки тъгата, аз пея своята песен
Въпреки, че сълзите ми текат като дъжд
Няма да позволя това да ме победи
Няма да се откажа
Това няма да ме определя
Детето на вторник ще расте ли, расте
Няма да позволя това да ме победи
Няма да се откажа
Това няма да ме определя
Детето на вторник ще расте ли, расте
Част 2 – Чувате ли ме?
Ръцете ми ме водят
Малко от теб, малко от мен
Не е толкова невъзможно да се види
Какво се опитвам да направя за цялото човечество
Защо не ме приемате такава, каквато съм
Може би бих могла да бъда бъдещето?
Държа много тайни в дланта си
Но тези рани няма да се нуждаят от шев
Чувате ли ме
Чувате ли вика ми?
Защо никой не слуша?
Моля, който и да е, погледнете ме в очите
Въпреки че сме равни, вие няма да ме допуснете
Въпреки че имам всичко необходимо
Толкова много страдание, толкова много вътре в мен
Изгубени, преди утрото да настъпи
Гневна, аз седя съвсем сама
Надявайки се на шанс да кажа истината
В дъното на мислите ви, не виждате ли, че съм плът и кост,
Гледам сенките на моята младост
Чувате ли ме
Чувате ли вика ми?
Защо никой не слуша?
Моля, който и да е, погледнете ме в очите
Част 3 – Твърде много проблеми
Безнадеждни куриози, възпаление на сърцето
Неправилни хипотези, създадоха произведения на изкуството
Посиняване на лицата им, ръцете и дланите
Милион различни случаи, тогава искрата пламва
„Твърде много проблеми“, каза той, „не искам да опитвам“
„Твърде много проблеми“, каза той, „Предпочитам да ги оставя да умрат“
„Твърде много проблеми“, каза той, „не искам да опитвам“
„Твърде много проблеми“, каза той, „Предпочитам да ги оставя да умрат“
Част 4 – Всичко ще бъде наред
Малко бебе Айлийн, най-синьото синьо
Петнадесет месеца и болезнено слаба, умираща градус по градус
Не се очаква да оцелее
Аз съм единствената й надежда
И с нейния край, ново начало
Се чува през стетоскопа
Хората идваха от близо и далеч, за да спасят живота на новородените си
Очарователното място, кадифеното обещание, водят ножа на мъдреца
Споделяйки знания, работейки упорито, славата на лечението нараства
Здраво бебе в прегръдките на майка си
Вече не е оцветено в синьо
“Аз вече съм съвсем различно момченце
Ще мога да ходя да си играя с моите другарчета”
Яркорозови бузи, ярки устни, истинска наслада
Ставам по-силен всеки ден, сега играя точно както другите биха могли
Десетки хиляди спасени, спасени, тя живя един живот на саможертва
Сега всичко ще е наред
Всичко ще е наред
Част 5 – Всяко дете
Не позволих това да ме победи
Не се отказах
Това не ме определи
Всяко дете ще расте и ще расте
Не позволих това да ме победи
Никога не се отказах
Сърцето си раздадох на другите
И в него пасват всички части
Не позволих това да ме победи
Не се отказах
Това не ме определи
Всяко дете ще расте и ще расте
Не позволих това да ме победи
Никога не се отказах
Сърцето си раздадох на другите
И в него пасват всички части
Част 6 – Чуваш ли ме?
Предадох знанията
Събрах всичко в едно
Публикувах основите
И всички извършени дела
Изчистени чрез изследването
По-силни чрез науката
Обнадеждени за бъдещето
Безкрайно ръководство
Чувате ли ме
Не е нужно да се чудите защо
Сега има някой, който слуша
Когато пеем нашите приспивни песни
Можете да ме видите
Ще размножите
Светлината, която е в очите ви
Достигаме небето
Достигаме небето
Несигурното
„Сбогом“ е много по-близо от „Здравей“
Линиите, които познаваме, хванати в подводни вълни
Гледах навън, но никога навътре
Мислех, че не мога да загубя
Но никога не се опитах да спечеля
Заети, клетките се втвърдяват
И времето минава през голяма пропаст
Ако огледалото никога не лъже
Изведнъж си мисля, че може би съм ужасно уплашен!
Аз съм центърът на всичко, аз съм непобедимият човек
Аз съм ядрото!
Ракът е в царството на невъзможното, резултатът от този скенер не е възможен
Освен това…
Не мога да умра преди баща си! Ами дъщеря ми?!
Коварна мутация ме превзема
Център, как може това да е истинско?
Заклещен тук в очакване и чудене
Гледам как светът ми се срива
Домино
Връзките и сигурността ми се късат
Увереността ми пада на земята
Сега, какво знам?
Няма преструвки, нито измама, нито фалшификация пред портите на ада
Просто сурово съществуване
Оголено и на показ
Изгонен и скитащ се, изгонен и скитащ се
Сърфиращ в пясъчния часовник
Отвързан
Себични кралски особи, подозрителна лоялност
Крал, вкопчен в пластмасова корона
Четиридесет дни в енигмата ме довеждат
Намирам се в земята на Несигурното
Аз съм песъчинка, просто песъчинка
Цялата ми арогантност се срива
Красота и крехкост, красота и крехкост
Не можах да видя чудесата, които ме заобикалят
Четиридесет дни в енигмата ме довеждат
Намирам се в земята на Несигурното
Четиридесет дни в енигмата ме довеждат
Намирам се в земята на Несигурното
От състояние на хипноза
Се събуждам и започвам да ставам
Неочаквано получих дара на смъртта
Разбит, сега съм свободен и подсилен
Падането и възходът
Които създават нашия път
Към отворения ум
Благословията в смъртта
Крехкост и красота, аз ги познах
В страната на Несигурното
Аз съм у дома
Крехкост и красота, аз ги познах
В страната на Несигурното
Аз съм у дома
Превод: Симона Дянкова
BIOLINKS:
https://unitopiamusic.net/
https://x.com/Unitopiamusic
https://www.facebook.com/Unitopiamusic/?locale=fr_FR
https://www.instagram.com/unitopiaband/
https://www.tiktok.com/@unitopiaband
|